Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Да?
Сякаш прочел мислите й, Куин се показа на прага.
- Здрасти. Исках просто да видя как си, преди да изляза за през нощта. Добре ли си?
Лейла си пое дълбоко дъх, мъчейки се да не допусне нещо да се изпише по лицето й.
- Добре съм. Ами ти?
- И аз.
Дълга пауза. От която сърцето й заби учестено.
- Ами благодаря ти за халата. - Лейла погали пухкавия плат. - Наистина го оценявам. Тъкмо се събудих, но ей сега ще го облека.
След един миг Куин прекрачи прага и затвори вратата зад себе си. Разноцветните му очи се плъзнаха по тялото й и като никога бяха сдържани.
- Е, посвикна ли? - попита той. - С новината за близнаците, имам предвид.
- Ами да. Искам да кажа, все още си е шок... - Лейла сви рамене. - Но свиквам. Щастлива съм. Две! Каква благословия! Искам да кажа, да.
- Аха. Добре.
Мълчание, в което той напъха ръце в джобовете на кожения си панталон, а Лейла си играеше с реверите на проклетия халат.
И се обля в пот под болничните завивки.
- Искаш ли да ми кажеш нещо? - попита Куин.
Думкането в ушите й беше толкова силно, че бе почти сигурна, че изкрещя в отговор.
- За какво?
- За това, какво си правила снощи.
Заповяда си да издържи на погледа му.
- Отидох да покарам.
- Защо по дрехите ти имаше листа?
- Моля?
- Дрехите ти. Снощи. Когато ги отнесох в стаята ти, по тях имаше пръст и листа. Ако си прекосила двора и си припаднала във вестибюла, защо бяха в това състояние?
Лейла наведе очи, макар да знаеше, че така изглежда виновна. Но разбира се, тя беше виновна.
- Лейла? - Куин изруга тихичко. - Виж, ти си голяма жена. Въпреки че носиш малките ми, нямам право да се бъркам в живота ти, освен ако не става дума за нещо, свързано с бременността. Просто искам да съм сигурен, че не те грози опасност. Заради теб самата. Заради малките.
Мамка му.
Сега бе моментът, помисли си Лейла. Трябваше да го направи сега.
- Чувствам се като хваната в капан - чу се да казва.
Между Кор и Братството. Между опасност и сигурност. Между желание и проклятие.
- Досетих се. - Куин кимна. - Пътуванията с колата. Често излизаш.
- Разхождам се.
- Къде?
- Навън. - Наум тя разигра най-различни сценарии, в които си признаваше всичко, разменяйки съществителни и глаголи, мъчейки се да намери начин да опише онова, което правеше, без да му изкара акъла. - Сред природата.
Куин прекоси стаята и намести една съвършено изправена картина на плачеща върба.
- Хората го правят, когато нещо ги измъчва.
Напълно си прав, помисли си Лейла.
Прескъпа Скрайб Върджин, искаше да му каже. Наистина... ала признанието беше заседнало в гърлото й. За първи път усети, че започва да се ядосва. На себе си. На Кор. На цялата проклета история.
- Докато се разхождаше ли, падна? - попита Куин.
- Да. - Тя си пое дълбоко дъх. - Беше глупаво. Спънах се в един корен.
Така близо до истината. Само дето най-важното бе затаено. Господи, това я убиваше.
- Повечето жени... - Куин се приближи до долния край на леглото й и като сложи ръце на стройните си хълбоци, се загледа в краката й. - Повечето жени имат партньор, с когото заедно да преживеят всичко това. Ще ми се аз да бъда този някой за теб. Както и Блей. Не искам да те разочароваме.
Страхотно, сега пък се просълзи, задето той дори за миг бе могъл да се усъмни, че не я подкрепя достатъчно.
- Ти си невероятен. И двамата сте невероятни. Наистина. Просто... толкова много неща се случват...
Поне това не беше лъжа.
- Още повече сега, с близнаците. - Той поклати глава. -Близнаци... можеш ли да повярваш?
- Не. - Лейла поглади корема си. - Не знам как ще се поберат. И така се чувствам огромна, а ми остават още колко месеца?
- Слушай, искам да знаеш, че аз съм насреща. Тук съм, от каквото и да се нуждаеш...
От съседната стая се разнесе пронизителна аларма и двамата се намръщиха едновременно и се огледаха, търсейки източника на звука.
- Това от стаята на Лукас ли идва? - попита Лейла. - О, господи, да не би...?
Викове в коридора. Тичащи стъпки. Гласът на Джейн, раздаващ заповеди.
- По дяволите, трябва да видя какво става. - Куин се втурна към вратата. - Трябва да помогна...
Той се втурна към стаята на брат си, а Лейла се надигна в леглото. Изправи се на крака.
Каквото и да се случваше в съседната стая, не беше нищо хубаво. И дяволите да я вземат, ако оставеше Куин да го посрещне сам.
32
РАЗПОЛОЖИЛА СЕ НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА НА ГИГАНТСКИЯ мерцедес, онзи, който Фриц караше обикновено, както и сега, Селена се усмихваше толкова широко, че бузите й бяха изтръпнали, а челюстта я болеше.
Пред тях небостъргачите на Колдуел грееха като митични стражи в някакво фантастично царство и тя се приведе към прозореца, опитвайки се да различи онзи, към който отиваха, най-високия от великаните, техния апогей.