Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Ама че скука.
- Добре ли си?
Рейдж го погледна.
- Ъ?
- Какво не е наред?
- Нищо.
- Тогава защо спря да ядеш. Пликът не е празен.
Рейдж погледна надолу. Наистина, остатъците от чипса си бяха на мястото, а той нямаше никакво желание да ги довърши.
- Да не внимаваш за теглото си?
- Аха. Това е.
Той смачка плика, оставяйки петна навсякъде, като синини от стискане, само че оранжеви. Оранжева беше и цялата му ръка.
- Мамка му. Нямам е какво да се избърша.
- Ти майтапиш ли се? - Мани му подхвърли пакет е марля. -Бихме могли да избършем половината град е това, което имаме тук вътре.
Рейдж се изчисти, след което изхвърли всички отпадъци в кошчето за боклук, заковано на пода между седалките.
Когато наближиха стъклената постройка, Мани намали и спря на отсрещната страна на улицата, докато Фриц спираше пред лъскавия вход.
Миг по-късно Трез слезе от мерцедеса и го заобиколи, при което вятърът улови сакото му, преди той да бе успял да го закопчае, и го повдигна, разкривайки двата четиресеткалиброви пистолета в кобурите под мишниците му.
С галантен жест, той отвори вратата на своята жена и Селена слезе, а невероятната й коса се полюшваше зад нея като тъмно знаме, развяващо се на вятъра.
- Красива двойка - тихо подхвърли Мани.
- Изобщо не изглежда болна.
- Аха.
Трез я улови под ръка и я поведе по сивите гранитни стъпала. Човешката двойка, която тъкмо излизаше от въртящата се врата, се закова на място и ги зяпна.
- Мани.
- Да?
- Трябва да направиш нещо, мой човек. Просто трябва да измислиш как да оправиш този техен проблем.
Мани натисна газта и двигателят на гигантската машина изрева, понасяйки ги напред, за да завият и да минат отзад.
- Чу ли ме? - попита Рейдж.
- Да, чух те. - Мани си пое голяма глътка въздух. - Знаеш ли кое е най-трудното, което научаваш в медицината?
- Биохимия?
- Не.
- Човешка анатомия? Защото е гадно.
Мигачът изцъка, когато Мани оповести на света (или поне на тази улица), че възнамеряват да направят още един ляв завой зад небостъргача.
- Това, че има ситуации, в които не можеш да направиш нищо.
Рейдж разтърка очи. От подсъзнанието му се надигаше
нещо... нещо, което не искаше да види отново.
- Рейдж?
- Да?
- Издаде доста странен звук.
Когато стигна до служебния паркинг, Мани направи завой, така че да се долепи до сградата, след което угаси двигателя и се обърна в седалката си.
- Сигурен ли си, че си добре?
- О, да. Аха.
- Не изглеждаш добре. А виж какво нося - лекарска престилка. Знаеш какво означава това.
- Че ти харесва да прекарваш цялата нощ по пижама?
- Че съм лекар и знам за какво говоря.
- Не ставай параноик, мой човек.
Възцари се тишина, а после Мани каза:
- Бих направил всичко, тя да остане при него. Всичко.
Сега бе ред на Рейдж да се обърне в седалката.
- Точно това исках да чуя, докторе.
- Ала недей да разчиташ на чудо, Холивуд. Това е опасно.
- Случи се с мен и Мери. Нуждаехме се от чудо и го получихме.
Мани се взираше през прозореца и като че ли не виждаше нищо от тъмната уличка пред тях.
- Аз не съм Бог. Доктор Джейн също.
Рейдж се намести в седалката си.
- Нужна е надежда. Те просто трябва да имат надежда.
33
ВРАТАТА НА КИЛИЯТА СЕ ПЛЪЗНА В СТЕНАТА И АЙ ЕМ СЕ ОБЪРНА. Ала и този път не беше С’Екс. Нито пък друго легло. Не бяха и още книги, които нямаше да прочете, одеяла, които нямаше да използва, нито възглавници, за които изобщо не го беше грижа.
Беше същата прислужница с друго ястие.
- О, я стига - процеди той и вдигна ръце. - Къде, по дяволите, е С’Екс?
Жената не каза нищо; просто се приближи е подноса, докато вратата се затваряше, заключвайки ги заедно.
Тя коленичи, а на Ай Ем му се прииска да изкрещи. И го направи.
- Няма да ям това! Боже, какво не е наред с вас! Единственото, което го спря да не грабне подноса и да го запрати през стаята, бе фактът, че майкен не беше виновна. Това, че С’Екс отказваше да го види, нямаше нищо общо е нея и да тормози проклетата прислужница, с нищо нямаше да му помогне да си върне свободата и да се прибере при Трез. Тя беше невинен страничен наблюдател, въвлечен в тази шибана история против волята си, също като него.
Ай Ем изпусна шумно дъха си и наведе глава. Отне му няколко мига, докато успее да се овладее.
- Съжалявам.
При тази дума тя вдигна рязко глава и за миг, особено когато долови миризмата й, му се прииска да можеше да види очите й. Каква ли форма имаха? Как ли изглеждаха ресниците й? Дали ирисите й бяха тъмни като неговите...