Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Нямам търпение да видя каква е гледката от там. - Тя се обърна към Трез. - Толкова се вълнувам.
Когато той продължи да се взира в нея, без да отговори, тя се усмихна още по-широко. Не беше откъснал очи от нея от мига, в който беше слязла по стълбите; очите му непрекъснато я обхождаха цялата - устните й, гърдите, бедрата и прасците, обратно към косата, лицето, шията й. Възбудата му напираше в черния панталон. И въпреки че той се опитваше да я скрие със сакото си или с ръката, преметната уж небрежно върху бедрата му, Селена я усещаше така ясно, сякаш беше чисто гол. Приведе се към него.
- Ще ме целунеш ли?
- Нямам си доверие.
- Звучи заплашително. - Протегна се и гризна долната част на ухото му. - Опасно...
Стонът, изтръгнал се от гърдите му, бе най-еротичният звук, който някога бе чувала.
- Какво ще кажеш да се погрижим за това? - Сложи ръка върху възбудата му и той подскочи, изругавайки. - Това „да“ ли беше?
Докато той се облягаше назад, отърквайки хълбоци в ръката й, Селена погледна към предната част на колата, която благодарение на размерите на автомобила сякаш се намираше в друг окръг. Фриц беше приковал поглед в пътя пред тях, старото му набръчкано лице изглеждаше напълно погълнато от него. Навярно биха могли...
Без да откъсва тъмните си очи от нея, Трез заопипва вратата откъм своята страна. Миг по-късно нещо избръмча и плътна преграда ги откъсна от техния мил шофьор.
- Нямаме много време - каза Селена, отмествайки ръката му настрани.
- Не ни и трябва.
Трез бръкна в джобчето на гърдите си, извади сгъната бяла кърпичка и я тръсна, освобождавайки я от колосаната й твърдост.
Докато Селена освобождаваше ерекцията му.
Възнамеряваше да се наведе, за да го поеме в уста, ала той улови лицето й между голата си длан и онази, която сега бе обвита в тънката кърпичка, и я целуна. Езикът му проникна дълбоко, откривайки нейния.
Беше корав и горещ, кадифен и дебел и тя плъзна ръка надолу по ерекцията му. Колкото по-бързо се движеше дланта й, толкова по-необуздана ставаше целувката, докато тазът му не започна да подскача под ръката й, гърдите му се повдигаха и спускаха рязко, а тя дишаше толкова тежко, колкото и той.
Когато свърши, Трез изкрещя името й и се затисна с кърпичката, а Селена бе толкова възбудена, така зашеметена от усещането на устата му върху своята и тласъците му до дланта си, че усети как нещо набъбва и между нейните бедра, отговор на онова, което правеше... толкова недостатъчно в сравнение с това, което и двамата искаха наистина.
Собственото й освобождаване бе изненада, но тя го приветства, поглъщайки пронизващите тръпки на насладата, усилвайки ги, като стисна бедра, поклащайки се напред-назад. Без нито за миг да забавя ритъма на ръката си, плъзгайки я по коравата му дължина.
Когато най-сетне свършиха, Трез се отпусна тежко в седалката; клепачите му се бяха спуснали ниско, устните му бяха полуотворени, главата му бе клюмнала настрани, сякаш нямаше сили да я изправи.
- На това ли му казват секс набързо? - прошепна Селена и го целуна, притиснала гърди в неговите.
Преди да е успял да й отговори, тя плъзна език по долната му устна, а после я засмука между своите. След това се отпусна назад.
- Е? Това ли беше?
- Внимавай, скъпа, като нищо съм те изпукал така, че от тази рокля да не остане нищичко.
- Това толкова лошо ли би било?
- Ако който и да било друг мъж те види гола - да. - Трез се усмихна и прокара един от вампирските си зъби по долната й устна. - Аз си пазя своето.
- Все още си корав, нали?
С ръка на тила й, Трез я притегли плътно към себе си и я целуна така, че й се зави свят. Първия път нещата бяха под неин контрол, ала сега ролите бяха разменени, той взе надмощие над тялото й, пъхна ръка между коленете й и я плъзна нагоре, нагоре... Селена свърши в мига, в който пръстите му потънаха дълбоко в нея, цялото й тяло беше разтърсвано от вълна след вълна на удоволствие.
- Браво на моята кралица - долетя гласът му сякаш от много далеч. - Свърши за мен...
Нямаше представа колко пъти още я доведе до възпламеняващ край с умелото си докосване, ала най-сетне тя си даде сметка, че колата направи голям завой, който я накара да се плъзне върху седалката, отдалечавайки се от него. Погледна със замъглени очи през затъмнения прозорец и видя, че слизат от магистралата, за да навлязат в лабиринта от асфалтови артерии, които подхранваха безкрайните небостъргачи.
- Развалих ти червилото - каза Трез със задоволство, докато оправяше костюма си. - Носиш ли у теб?