Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Защо, по дяволите, мислеше по този начин?
Отдръпна се от нея и закрачи наоколо.
- Трябва да се махна от тук. Времето изтича.
Майкен наклони въпросително глава на една страна и Ай Ем си помисли - не, няма да го направя.
Вместо това кимна към подноса.
- Ако искаш, можеш да я оставиш, а аз ще я изсипя в тоалетната, за да си нямаш неприятности, че не съм я изял.
И тогава тя проговори:
- Не е отровна.
Без абсолютно никаква причина, тези най-обикновени думички го накараха да се вкамени. Гласът й беше по-дълбок, отколкото бе очаквал; на раболепното й държание повече подхождаше някое високо, суперженско гласче. А в нейния имаше дрезгави нотки, които извикаха в главата му мисли за секс.
Необуздан секс. Онзи, от който жените прегракват, крещейки името на любовника си.
Ай Ем примига.
И изведнъж бе обзет от желание да покрие голото си тяло. Което беше глупаво. От самото начало знаеше, че тя е жена, пък и от самото начало беше гол пред нея. Поддавайки се на внезапния порив, той отиде зад паравана, където до вградената вана имаше купчинка хавлии. Докато увиваше една около хълбоците си, му се прииска да се извини, задето си беше развявал срамотиите пред нея.
Когато се върна, майкен отново опитваше супата и хляба.
- Можеш да престанеш - каза той. - Няма да го ям.
- Защо?
И пак този глас. Макар да бе изрекла една-единствена дума.
- Трябва да се махна от тук - промълви той. По цял ред причини. - Трябва да се махна.
- Нещо очаква ли те?
Ай Ем си помисли за Трез и Селена.
- Единствено смърт. Нали се сещаш, нищо особено.
- Моля?
- Виж, трябва да говоря със С’Екс. Ето какво трябва да направя. Ще му кажеш ли?
Не че би могла да му повлияе по какъвто и да било начин.
- Кой умира?
- Никой.
- Кой умира? Брат ти?
- Виж, искам да си вървиш. И не се връщай, освен ако не доведеш С’Екс със себе си.
- Кой?
И ето че отново се вкамени. Прислужниците никога не говореха властно, ала въпросът й бе прозвучал точно така. Разбира се, в момента бе в такова състояние, че бе способен да види неща, които изобщо ги нямаше... и да си извади напълно погрешно заключение.
- Дойдох тук за помощ. - Той вдигна ръце. - С’Екс ми каза, че може да ме вкара в палата, за да прегледам архивите на лечителите.
- За кого?
- Онази, която брат ми обича.
Майкен вдигна рязко глава.
- Той трябва да се обвърже с принцесата, не е ли така? Чух, че е Помазаният.
- Влюби се. - Ай Ем сви рамене. - Случва се. Или поне така съм чувал.
- И тя умира?
- Болна е.
Той отново закрачи напред-назад, усещайки как очите й го следват иззад мрежичката.
- Ето защо трябва да се махна. Брат ми се нуждае от моята помощ.
- Палачът е в траур.
Ай Ем я погледна и продължи да обикаля килията.
- Да, знам. Ала въпреки това бе достатъчно свободен, за да се срещне с мен навън. Сега, когато съм в палата, няма да му отнеме толкова дълго.
- Въпросът не е в това. По-рано си тръгна и никой не знаеше къде е. Дворецът иска той да вземе участие. Настояха той да се погрижи за кралицата. Сега е при нея.
Ама че късмет.
- Но в ритуалите има и паузи, нали? Не можеш ли да го хванеш през някоя от тях?
- Ами... навярно бих могла да те заведа при архивите?
Ай Ем бавно завъртя глава.
- Какво каза?
* * *
Най-дългото. Качване. С. Асансьор. В. Живота. Му.
Застанал до Селена в стаята за мъчения със стъклени стени, Трез упорито беше вперил поглед в затворените врати... и се молеше за някоя от онези чудесии за пътуване във времето от „Доктор Ху“, която да го изкара от това проклето място на секундата.
Приковал очи в светещата редичка цифри над хромираните врати, той се бореше с желанието да повърне.
...44, 45,46, 47, 48,49, 50.
44 още не бе светнало - намираха се в страховито бързата част от пътуването, от която черният ти дроб слиза някъде в обувките.
- О, трябва да видиш това - каза Селена, обръщайки се натам, накъдето погледнеш ли дори за секунда, сигурно щеше да ти се вие свят цял живот. - Толкова е забавно!
Бърз поглед през рамо и той едва не се издрайфа. Прекрасната му кралица не само се беше приближила до стъклото, но дори бе долепила длани до него и се опитваше да види колкото можеше повече във все по-шеметните височини наоколо.
Трез отново се обърна на другата страна.
- Почти стигнахме. Вече сме на върха.
- Може ли да слезем и отново да се качим? Чудя се какво ли е слизането!
Всъщност май нямаше да е зле да се върнат във фоайето. Почти бе сигурен, че беше оставил мъжествеността си там, когато тази ракета ги бе изстреляла нагоре.