Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
46.
ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ
Три дни по-късно уважаваната аукционна къща „Кристис“, намираща се на Кинг Стрийт в лондонския квартал Сейнт Джеймс, депозира в цюрихския клон на Трансарабска банка сумата от петдесет милиона британски паунда - без комисионите, данъците и многобройните банкови такси за трансакция. Точно в 14,18 часа лондонско време в „Кристис“ получиха потвърждение за осъществения банков превод. В същата минута съобщението пристигна и в подземния оперативен център на ЦРУ, известен като Рашидистан, и предизвика бурни възгласи, които отекнаха из коридорите на цялата американска разузнавателна общност и дори в Белия дом. Празненството обаче не продължи дълго, понеже имаше още много работа за вършене. След всички изминали седмици, изпълнени с труд и тревога, операцията на Габриел най-сетне бе дала първите плодове. Беше дошло времето за жътва. А след жътвата, ако речеше Бог, щеше да дойде и времето за празнуване.
Парите останаха един ден в Цюрих, а след това поеха към централата на Трансарабска банка в Дубай. Всъщност не всички. Два милиона паунда бяха прехвърлени по сметката на Самир Абас в малка частна банка на Талщра-се в ЦЮрих. Абас бе наредил няколко солидни дарения за ислямски групи и благотворителни дружества, сред които Световният ислямски фонд за справедливост, Инициативата за свободна Палестина, Центровете за изследване на исляма, Ислямското общество на Западна Европа, Световната ислямска лига, Институтът за юдео-ислямско помирение. Последният беше фаворит на Габриел. Освен това Абас бе заделил за себе си доста щедър консултантски хонорар, който по някаква причина бе решил да изтегли в брой. Друга част от парите той беше дал на има-ма в джамията, която посещаваше. Също така немалко пари бе скрил в килера на апартамента си в Цюрих -действие, което бе запечатано от камерата на собствения му компютър и излъчено на гигантските екрани в Раши-дистан.
Поради подозираните връзки между Трансарабска банка и глобалното джихадистко движение, служителите в Лангли и Агенцията за национална сигурност вече се бяха запознали със счетоводните книжа на банката. Същото бяха сторили и експертите по финанси на тероризма към Държавната хазна и ФБР. В резултат на това Габриел и екипът на Рашидистан успяваха да следят движението на средствата към редица фалшиви корпорации и фондации - всичките набързо регистрирани в страни с либерална юрисдикция в дните след срещата на Надия с шейх Марван бин Тайиб в Неджд. Бързината, с която парите се придвижваха от сметка в сметка, беше знак, че мрежата на Рашид е далеч по-усъвършенствана, отколкото предполагаха нейните размери и относителната й младост. Освен това, служителите в Лангли с тревога установиха, че мрежата вече се е разраснала далеч отвъд пределите на Близкия изток и Западна Европа.
Редица бяха доказателствата за световния мащаб на дейността на Рашид. Триста хиляди долара се бяха появили изневиделица в сметката на една транспортна фирма в Сиудад дел Есте, Парагвай. Петстотин хиляди долара бяха изплатени на строителна фирма в Каракас. А осемстотин хиляди долара бяха насочени в сметките на консултантска интернет компания от Монреал, собственост на алжирец, който имаше стари връзки с „Ал Кайда в ислямски Магреб“. Последното банково плащане в размер на два милиона долара беше за „Юо Ти Си Лоджис-тикс“ - посредническа агенция за превоз на товари и комисионерски услуги със седалище в емирство Шарджа в Персийския залив. Броени часове след трансфера на парите екипът в Рашидистан вече подслушваше телефоните на „Кю Ти Си Лоджистикс“ и анализираше целия им обмен на информация през последните три години. Същото се отнасяше и за интернет фирмата от Монреал, макар че физическото наблюдение на алжиреца бе делегирано на Канадската служба за сигурност и разузнаване. Габриел протестираше срещу въвличането на канадците в разследването, но мнението му бе пренебрегнато от Ейдриън Картър и неговия нов приятел в Белия дом Джеймс Маккена. Това бе просто една от множеството битки, малки и големи, които Габриел щеше да изгуби, докато операцията постепенно се изплъзваше от пръстите му.