Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Наистина ли вярвате в това?
- Поне се надяваме - отвърна Картър без капчица ирония в гласа.
- Защо никой не се е консултирал с мен, преди да се вземат тези решения? - попита Габриел.
Картър вдигна кламера, вече напълно изправен.
- Тъкмо това правим в момента.
Това бе последният им разговор за следващите няколко дни. Ейдриън се задържаше предимно на седмия етаж, докато Габриел прекарваше по-голямата част от времето си, организирайки изтеглянето на своите хора от полева дейност. Към края на февруари Управлението вече бе поело цялото физическо и електронно наблюдение на Надия ал Бакари и Самир Абас. В операцията за Габриел не бе останало нищо, с изключение на две празни обезопасени къщи - едната в селцето северно от Париж, а другата на брега на Цюрихското езеро. Ари Шамрон реши да задържи Тревил, но нареди къщата в Цюрих да бъде освободена. Киара се зае да оправи цялата документация, след което отлетя за Вашингтон, за да е близо до Габриел. Двамата се настаниха в апартамент на Тънлоу Роуд, собственост на Службата, буквално срещу руското посолство. Картър им изпрати двама наблюдатели, за всеки случай.
Откакто Киара пристигна във Вашингтон, Габриел значително съкрати часовете, които прекарваше в Рашидистан. Появяваше се в Лангли за сутрешното съвещание на висшите служители, след което няколко часа наблюдаваше работата на анализаторите на данни и специалистите по извличане на знания от данни, преди да се прибере при Киара за обяд. След това, ако времето беше хубаво, двамата излизаха по магазините или се шляеха безцелно по спокойните улички, увлечени в разговор за бъдещето. Понякога сякаш просто продължаваха разговора, прекъснат от атентатора в Ковънт Гардън. Веднъж Киара дори повдигна въпроса за предложението на Джулиан Ишърууд Габриел да работи в галерията му.
- Помисли си - каза тя, когато той възрази. - Само това те моля, скъпи. Просто си помисли.
На този етап обаче Габриел можеше да мисли единствено за безопасността на Надия. С одобрението на Картър той прегледа плановете на Управлението за дъл-госрочната защита на Надия и дори участва в изготвянето на информацията, която щеше да „изтече“ в американската преса. Но най-вече водеше неуморна кампания от бюрото си в Рашидистан за предотвратяване на арестите - обясняваше на всички, че поддавайки се на политическия натиск, Управлението е пред прага на катастрофален гаф. Ейдриън престана да посещава събранията, на които присъстваше Габриел. Нямаше смисъл. Белият дом бе издал нареждане Картър да подготви ударите. В момента той поддържаше непрекъснат контакт със свои приятели и познати в десетина държави, координирайки предстоящата най-мащабна в историята акция срещу джихадист-ки воини след падането на Афганистан.
В една петъчна вечер към края на март Габриел дръпна Картър настрана и го уведоми, че възнамерява да напусне Вашингтон и да се върне в Европа. Ейдриън му предложи да остане още малко, за да не изпусне голямото представление.
- Кога започва то? - мрачно попита Габриел.
Картър погледна часовника си и се усмихна.
Броени часове по-късно плочките домино започнаха да падат една след друга. Това ставаше с такава бързина, че пресата не смогваше да отразява развитието на събитията.
Първите арести бяха извършени в Съединените щати, където спецчастите на ФБР осъществиха поредица от координирани акции в четири града. Една от тях бе срещу клетката на египтяните в Нюарк, която замисляше да дерайлира влак на „Амтрак“ за Ню Йорк. Другата беше клетката на сомалийците в Минеаполис, която бе планирала химически атентати срещу няколко офис сгради в центъра на града. Ударена бе и клетката на пакистанците в Денвър, която подготвяше изтреблението на стотици невинни жители посредством координирани атаки на посещавани спортни съоръжения. Най-непосредствена опасност обаче създаваше клетката във Фолс Чърч, Вирджиния, където шестимата членове бяха вече готови да ударят центъра за посетители към Капитолия. На един от техните компютри агентите на ФБР откриха снимки на туристи и деца, чакащи на опашка да влязат. Друг заподозрян наскоро беше платил наем за отдалечен склад, в който бе започнал да прави бомби. Парите бяха получени от клетката на алжирците в Монреал, които бяха арестувани по същото време, заедно с още осмина чужди поданици на Канада.
В Европа акцията бе дори по-мащабна. В Париж терористите бяха замислили да ударят Айфеловата кула и музея ,Д’Орсе“. В Лондон мишените бяха Колелото на хилядолетието и Парламентарният площад. А в Берлин се подготвяше масов удар срещу посетителите на Мемо-риала на холокоста в близост до Бранденбургската врата. В Копенхаген и Мадрид, вече атакувани при първата вълна атентати, бяха създадени нови клетки. Такива бяха създадени и в Стокхолм, Малмьо, Осло и Рим. Навсякъде из Стария континент се замразяваха банкови сметки и се закриваха фирми. И всичко това благодарение на парите на Надия.