Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
Правилно бе дочул. Предложението бе на Джулиан Ишърууд. Тери О’Конър мигновено реагира и вдигна цената на двайсет и един милиона. Телефонен участник контрира с двайсет и два. Втори се обади с предложение за двайсет и четири, последван от трети, предлагащ двайсет и пет. Менденхол се извиваше като танцьор ту насам, ту натам. Наддаването се превръщаше в борба на живот и смърт, каквато бе и неговата цел. Лавгроув вдигна телефона до ухото си и каза:
- Нещо тук ми намирисва.
- Направете ново предложение, господин Лавгроув.
- Но...
- Моля, направете ново предложение!
Никьлъс постъпи, както му наредиха.
- Цената сега е двайсет и шест милиона, предложени от господин Лавгроув. Някой иска ли да предложи двайсет и седем?
Лиса вдигна ръка от масата с телефоните.
- Има предложение за двайсет и осем по телефона. Двайсет и девет от дъното на залата. Трийсет. Трийсет и един милиона от господин О’Конър. Трийсет и два. Трийсет и три. Не, няма да приема трийсет и три и половина, очаквам трийсет и четири. И ми се струва, че ще ги предложи господин Ишърууд. Прав ли съм? Да, прав съм. Вече имаме оферта за трийсет и четири милиона от господин Ишърууд в залата.
- Вдигнете цената отново - каза Хамдали по телефона.
- Не бих ви посъветвал...
- Вдигнете цената отново, господин Лавгроув, или моят клиент ще си намери друг съветник, който да го стори.
Лавгроув даде знак, че предлага трийсет и пет милиона. В рамките само на няколко секунди телефонните участници повишиха цената на четиридесет милиона.
- Вдигнете цената отново, господин Лавгроув.
- Но...
- Вдигнете цената!
Менденхол прие офертата на Лавгроув за четиридесет и два милиона лири.
- Вече имаме предложение за четиридесет и три по телефона на Лиса. Четиридесет и четири при Саманта. Четиридесет и пет при Синтия.
В този миг настъпи затишието, което очакваше Лавгроув. Той погледна Тери 0’Конър и разбра, че се е отказал от борбата. След това попита Хамдали:
- Доколко е сериозен клиентът ви в желанието си да притежава тази картина?
- Дотолкова, че да предложи четиридесет и шест.
Лавгроув даде знак на аукционера.
- Цената сега е четиридесет и шест, повиши я господин Лавгроув в залата - каза Менденхол. - Дали някой ще предложи четиридесет и седем?
От масата с телефоните Синтия заръкомаха, сякаш сигнализираше на спасителен хеликоптер.
- Имаме ги от Синтия на телефона. Четиридесет и седем милиона лири.
Други телефонни обаждания не последваха.
- Да приключваме ли? - попита Никълъс събеседника
си.
- Да - каза Хамдали.
- Колко?
- Клиентът ми харесва кръгли числа.
Лавгроув вдигна вежда и даде знак с пет пръста.
- Вече имаме предложение за петдесет милиона лири - обяви Менденхол. - Петдесет милиона от залата за платното на Тициан. Ще предложи ли някой по-висока цена? Последна възможност. Това ли е всичко? Край на наддаването.
След като Менденхол удари с чукчето, тълпата ахна и зашумя възбудено. Лавгроув не можеше вече да чува добре господин Хамдали, понеже Оливър Димбълби крещеше нещо в другото му ухо. Последваха ръкостискания със загубилите, задължителният флирт с пресата, която се опитваше да разбере самоличността на купувача, и дългото изкачване до кабинетите на „Кристис“, където служителите подготвиха официалните документи със сериозността на погребални агенти. Вече наближаваше десет вечерта, когато Лавгроув най-сетне разписа и последния документ. Когато излезе от „Кристис“, срещна Оливър и другите, които се мотаеха по Кинг Стрийт. Те му предложиха да иде с тях в „Нобу“, за да хапнат пикантни рулца с риба тон и да видят най-новия руски талант.
- Ела с нас, Ники - изрева Оливър въодушевено. - Ела да погуляеш в компанията на своите английски братя. Прекалено много време прекарваш в тази Америка. Вече не умееш да се забавляваш, както преди.
Лавгроув за миг се изкуши да тръгне с тях, но знаеше, че гуляят най-вероятно ще завърши зле. Затова ги изпрати до такситата и се отправи към хотела си пеша. Минавайки по Дюк Стрийт, забеляза как някакъв мъж излезе от Мейсънс Ярд и се качи в очакваща го кола. Мъжът бе среден на ръст и жилав. Колата беше лъскав ягуар, който отдалеч миришеше на британското правителство. На държавен чиновник приличаше и симпатичният сребро-кос мъж на задната седалка. Никой в автомобила не обърна внимание на преминаващия Лавгроув, ала въпреки това той остана с неприятното усещане, че вътре се смеят за негова сметка.
Това усещане го бе споходило и по време на търга, в който той преди малко бе изиграл главната роля. Тази вечер някой бе изигран. В това Лавгроув беше сигурен. И изпитваше опасението, че това е бил неговият клиент. Не че самият Лавгроув щеше да изгуби нещо от това. Той бе спечелил няколко милиона паунда с неколкократно вдигане на ръка. Това бе съвсем нелош начин да си изкарваш хляба, помисли си Никълъс. Може би в крайна сметка трябваше да приеме поканата на Оливър за след-аукционен гуляй. Или всъщност не, каза си той, когато сви по „Пикадили“, вероятно бе сторил по-добре, оттегляйки се. Вечерта несъмнено щеше да завърши зле. Особено щом в гуляя участваше Оливър.