Довършителката

Но бях сигурна в едно. Щях добре да подредя Клетъс Луун. Това ми стигаше. Колкото до останалите Женски, участващи в състезанието, можех само да се моля да излязат от него що-годе невредими.

После потърсих името на Делф. Първият му двубой щеше да бъде с Ран Дигби, Уъг от патрула, който обичаше да дъвче Пушливо биле и да точи лиги в огромната си мръсна брада. Той беше едър, но бавен в тялото и още повече – в главата. Не вярвах Делф да срещне особени затруднения с него.

Някой ме сграбчи за ръката изотзад. Обърнах се и видях Джурик Кроун. Отскубнах се от хватката му и го изгледах. Уъговете наоколо се поотдръпнаха, но в същото време зяпнаха в очакване.

– Моригон несъмнено те е уведомила за щастливото ти разминаване със закона.

– Щастливо, да – отвърнах язвително. – Какво по-щастливо от това да се биеш с Мъжки, три пъти по-едри от теб.

– Далеч бих предпочел да те видя във Валхал, предателке – обяви на всеослушание той.

Е, това вече беше много. Нямаше как да му остана длъжна.

– А аз бих предпочела в Съвета да стои моят дядо вместо подла отрепка като теб.

Присъстващите ахнаха и се спогледаха, но аз нямах намерение да спирам дотук. Бях прекарала тежък ден и имах чувството, че не изпусна ли парата сега, просто ще се пръсна.

Пристъпих напред и забодох пръст в гърдите му.

– На дядо ми му е било ясно що за стока си, затова не те е искал в Съвета. Ти си коварна малка невестулка, пред която дори един Гарм ще изглежда достоен. Мислиш само за себе си и своята кариера, а останалите Уъгове могат да вървят в Пъклото. Виждала съм всякакви гадняри през живота си, Кроун, но ти, миризлива купчина тор такава, ги биеш до един. А, и да не забравя – тук гласът ми вече се извиси до писък. – Единственото, за което съжалявам, е, че не участваш в Дуелума, за да мога да ритам жалкия ти задник от тук чак до проклетото Мочурище.

После се обърнах и си тръгнах, молейки се да не ме нападне в гръб, защото бях толкова бясна, че щях да го завлека не до Мочурището, а направо вътре в него.

Спрях едва когато видях Делф да ме гледа втрещено от отсрещния тротоар. От изражението му ставаше ясно, че е чул и видял всичко.

– Какво те прихваща, Вега Джейн? – попита той, когато приближих. – Да се държиш така със самия Джурик Кроун?

– Не ми се говори сега за него, Делф. Да се продъни в Пъклото дано. – Междувременно Кроун, заедно с още няколко свои съмишленици, сред които и Дюк Доджсън, си проправи път през тълпата и като ми хвърли изпълнен с ненавист поглед, се упъти към сградата на Съвета. – Впрочем знаеш ли, че Ран Дигби е първият ти съперник?

– Лесно ще се справя с него – усмихна се Делф. – Най-добре да се моли да му останат достатъчно зъби, за да си плюе тютюна през тях.

– Той и сега има само три, доколкото виждам. На мен пък ми се падна Клетъс Луун.

– Ще го биеш, Вега Джейн, нямай грижа.