Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Взорът и се стрелна към яркожълтото копие.
– Откъде взе това? – отрони се със съскане от устата й.
– От твоята прародителка. Тя ми го даде. Преди да умре. – Вдигнах го заплашително и пристъпих към нея. Моригон се отдръпна назад. – Е, как беше името й?
– Нямаш представа какво си сторила, Вега – рече яростно тя. – Наистина нямаш!
– Напротив, имам чудесна представа – креснах в отговор. – Защо не използва синята светлина този път? Защо червената, както при бедния Делф? Затова ли са монетите, които му даваш? За да изкупиш вината си за стореното? Затова ли?
– Няма да допусна да унищожиш всички ни, Вега.
– Ти си се побъркала.
– Понякога са нужни жертви. Заради общото благо. Съдбата ти вече е решена.
– Какво се случва с Уъговете, които преживяват Случки? Мисля, че знаеш. Все трябва да отиват на някакво място. И то положително не е Горчилище.
– Не, не – клатеше глава тя и отстъпваше назад.
Вдигнах Мълнията и я насочих недвусмислено към нея.
– Отговори ми. Нямам желание да те наранявам. – Всъщност изгарях от желание да я изпепеля, но не виждах с какво ще помогне, ако и го кажа.
– Не, Вега, никога – повтори Моригон.
И преди да направя още една крачка, изчезна. Примигнах и се озърнах в недоумение. Тя сякаш се беше стопила във въздуха. Хари Две подви опашка между краката си и започна тихо да скимти. И тогава го видях – шлейф от бледа синкава светлина, едва забележим в сумрака, който се проточи през прозореца и се извиси към небето. После изчезна, също като среднощната ми гостенка.
Махнах ядно с ръка подире му. И тогава се случи нещо невероятно. Раздробените стъкла и рамки се вдигнаха от пода, съединиха се и прозорецът ми отново стана цял.
В същото време аз бях запратена срещу стената от невидима сила и там се свлякох на колене, чувствайки се изцедена до капка. Погледнах ръцете си, а после и възстановения прозорец. Нима аз бях направила това? Извадих Целебния камък от джоба си и го прокарах над тялото си, мислейки за хубави неща. Болките изчезнаха и енергията ми веднага се възвърна.
Еон бе казал, че в този камък е затворена душата на могъща магьосница, която му придава сила. Дали бе възможно, носейки го у себе си, да съм усвоила частица от тази сила?
Едно бе сигурно – че дори да съм попила някакви магически способности, нямам понятие как да ги контролирам.
Останах будна още дълго, потънала в мисли, които бяха едновременно ужасяващи и вълнуващи.
TRIGINTA SEX
НАЧАЛОТО НА БИТКАТА
Всички Уъгове бяха задължени да присъстват на откриването на този Дуелум. Това ми се видя малко странно предвид твърденията, че сме обкръжени от свирепи Кръвници, които само чакат да се нагостят с плътта ни. Аз се упътих натам още по изгрев-слънце. Бях опитала да поспя, но не ми се удаде, затова реших, че ще е по-добре да отида и да огледам обстановката.
Арената бе почти напълно заобиколена от високи дървета, избягнали, поне засега, сечта заради строежа на Стената. Наричаше се Четириъгълникът на Пекуотър – на името на Роналд Пекуотър, някогашен атлет и многократен шампион на Горчилище. Настилката и бе неравна, осеяна с вдлъбнатини, причинени от стоварването на безброй едри тела при предишните Дуелуми. В средата се издигаше дървена трибуна, където сядаха големците на селото. Зад трибуната на голямо табло бяха изписани имената на състезателите. Върху него пред очите на всички Уъгове се отразяваше и статистиката на надпреварата. За по-хазартните натури имаше и будка за залагания. Организаторът им, Роман Пикус, бе лишил мнозина Уъгове от припечелените им с труд и пот пари през Сесиите.
Оставих Дестин у дома, скрита под една дъска на пода. Вече от доста време я носех около кръста си и всички бяха свикнали да ме виждат с нея, но се притеснявах да не излетя неволно по средата на двубоя и така да издам тайната си.
Утрото бе ясно и топло, с чисто, синьо небе. С приближаването на началния час пеперудките в стомаха ми пърхаха все повече. Прехвърлях отново и отново в ума си нещата, научени от Делф. От тренировките чувствах тялото си жилаво и заякнало. Бях била Клетъс преди, но не и на Дуелум. Освен това през последната Сесия той бе израсъл и сега бе далеч по-едър от мен. Но въпреки всичко си оставаше отрепка, а аз не биваше да губя от една отрепка.
Към девет часа тълпите започнаха да се стичат. Някои Уъгове ми се усмихваха и подхвърляха насърчителни думи. Други обаче се правеха, че не ме забелязват. Ако се проведеше допитване, вероятно щеше да се окаже, че Горчилище е разделено наполовина по въпроса за моята вина или невинност. Мнозина Уъгове не ме смятаха за злодей, но просто приемаха на вяра всичко, което им казваше Съветът. Но естествено, имаше и такива които ме мразеха още отпреди да се озова във Валхал.