Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Пред будката на Роман Пикус се образува опашка – вероятно залагаха на това, че Клетъс Луун ще ме смаже от бой.
Видях Делф да пристига заедно с баща си, а не след дълго се появи и каретата на Богъл, от която слязоха Моригон, Тансий и Джон. Те отидоха да заемат местата си на трибуната заедно с останалите членове на Съвета. Зад тях се разположи групата от не толкова високопоставени Уъгове, сред които мярнах и Юлиус Домитар.
Делф се приближи и ме потупа по рамото.
– Как е настроението, Вега Джейн?
– Страхотно – излъгах. – Изгарям от нетърпение. – Последното не беше чиста лъжа. Исках да започнем час по-скоро, докато не ми е прилошало от напрежение. Повтарях си, че много ще се изложа, ако оповръщам Клетъс Луун още преди гонгът да е ударил. Макар че щеше да е забавно да се избълвам върху ризата му.
Първият кръг включваше двайсет и четири схватки, което означаваше четирийсет и осем състезатели. За да не се протакат нещата, арената бе разделена на четири квадрата, в които боевете щяха да се водят едновременно. Ограничение за продължителността им нямаше – съперниците щяха да се млатят, докато единият падне и не може да стане повече. Всеки с капка здрав разум би подложил на съмнение това жестоко правило, но здравият разум не бе най-разпространената стока в Горчилище напоследък.
Огледах останалите Женски, участващи в състезанието. Те изглеждаха още по-стреснати и прежълтели от мен. Седнах на едно малко хълмче встрани от арената и зачаках появата Делф, чийто двубой с Дигби се падаше още в първата серия. Погледнах стената на залаганията и видях, че Делф е сочен за фаворит.
Двамата излязоха и Дигби се залови да сваля огромната си кирлива риза. Винаги си го бях представяла мазен, отпуснат и невъобразимо мръсен, затова с учудване установих, че всъщност е доста як. За мръсотията обаче бях права. Той направи серия упражнения за разтягане, а после започна да подскача на място и да се боксира с въображаем противник. При това мускулите му се издуваха, а движенията му бяха бързи и точни.
Погледнах с притеснение Делф. Той не се бе съблякъл, нито имаше намерение да загрява. Само стоеше и гледаше в упор своя противник. В израза на лицето му видях един съвсем различен Делф, с когото никой не би искал да се заяжда. Огромните му юмруци висяха отпуснати край тялото, а в присвитите му очи имаше свирепа концентрация, която ми напомни за Джабитите в Комините. Исках да подвикна и да му пожелая късмет, но се боях да не го изтръгна от транса, в който бе потънал.
Тансий се изправи и се обърна към множеството.
– Приветствам ви на поредния Дуелум – започна с гръмлив глас. – Какъв чудесен ден за надпревара! Искам да пожелая успех на всички участници. Очакваме зрелищни и честни двубои и сме уверени, че реферите ще гарантират това наистина да е така...
Слушах го само с половин ухо. Очите ми срещнаха погледа на Джон на трибуната и ми се стори, че през лицето му пробягна насърчителна усмивка, преди Моригон да му отвлече вниманието.
Нейното собствено изражение бе непроницаемо, но аз не можех да забравя как се бе превърнала в синкаво сияние и изчезнала през прозореца ми. Тя умееше да трие спомени и както в случая на Делф да уврежда съзнания. Беше изключителна Женска, трябваше да и го призная. Но също така и опасна. Всеки с подобни умения бе опасен. В следващия миг си дадох сметка, че трябва да включа и себе си в това число.
Четирите двубоя бяха на път да започнат, но аз се интересувах само от един. Делф и Ран Дигби застанаха един срещу друг. Делф се бе съблякъл до кръста, разкривайки изключителната си физика. Тялото му бе като изваяно с длето, без грам тлъстина по него. Той гледаше единствено своя опонент, който от своя страна разкършваше ръце и плещи, издувайки на буци дебелия си врат.
Точно в десет часа гонгът удари. Примигнах с очи, защото не вярвах, че е възможно двама толкова едри Мъжки да се задвижат с такава скорост. Те се срещнаха точно по средата на квадрата и звукът от сблъсъка на кости и мускули бе такъв, че едва не ми прилоша. Сякаш два Крета се бяха счепкали с рога в смъртоносна битка.
Дигби успя да направи ключ на противника си и за миг изглеждаше, че ще откъсне главата от раменете му. Делф се напрегна да се освободи и така изложи тялото си. Дигби се възползва и му нанесе страховити удари с коляно в стомаха и хълбоците.
При всеки от тях смръщвах болезнено лице. Бях удивена, че Делф още стои на крака. Но после той с мощно усилие успя да се отскубне от хватката и двамата пак се озоваха един срещу друг. Дигби дишаше запъхтяно, докато Делф изглеждаше спокоен и под пълен контрол. Дивях се на самообладанието му, след като вратът му едва не бе прекършен, а ръбатите колене на Дигби се бяха забивали така безжалостно в него.