Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
В стаята отново се възцари тишина. Докато гласът на Роуан не я наруши:
– Никога не съм виждал... подобна дреха.
Тя легна по гръб.
– Искаш да ми кажеш, че жените от Доранел нямат скандални нощници? Или жените от други места по света?
Очите му просветнаха като животински в мрака. Беше забравила какво е чувството да имаш елфическа кръв във вените си, вечно да си с един крак в гората.
– Контактите ми с други жени обикновено не включваха разходки по бельо.
– А по какви дрехи се осъществяваха?
– Обикновено без всякакви.
Тя изцъка с език, прогонвайки картината, изплувала в съзнанието ù.
– Тъй като имах върховното удоволствие да се запозная с Ремел тази пролет, ми е трудно да повярвам, че точно тя не ти е демонстрирала гардероба си.
Той отново вдигна лице към тавана.
– Не ми се говори за това.
Тя се изкиска. Елин: едно, Роуан: нула.
Още се усмихваше, когато той я попита:
– Всичките ти ли дрехи за спане са такива?
– Но какъв е този интерес към бельото ми, принце? Какво биха казали хората?
Май е най-добре да издадете поясняващ декрет. – Той изръмжа и тя се ухили във възглавницата си. – Да, имам си и други, не се бой. Щом има опасност Лоркан да ме убие в съня ми, предпочитам поне да изглеждам добре.
– Суетна до последния си дъх.
Тя потисна мисълта за Лоркан, за намеренията на Майев и отвърна:
– Има ли някой цвят, в който държиш да ме видиш? Ако ще те скандализирам, е редно поне да го правя в точната разцветка.
– Същинска напаст си.
Тя се засмя отново. По-ведра не се беше чувствала от седмици, независимо от лошата вест на Роуан. Очакваше, че среднощните приказки са приключили, когато гласът му проехтя от другия край на леглото.
– Златисто. Но не жълто... а истинско, металическо златисто.
– Е, жалко – отвърна тя, заровила лице във възглавницата си. – Никога не бих облякла нещо толкова кичозно.
Почти усети усмивката му, докато се унасяше в сън.
Тридесет минути по-късно Роуан продължаваше да се взира в тавана, стискайки зъби. Опитваше да укроти беснеещата си кръв, която заплашваше да разкъса самоконтрола му на парченца.
Проклетата нощница.
По дяволите!
Доста надълбоко беше нагазил в блатото.
Роуан спеше със завито наполовина тяло, когато зората проникна през дантелените пердета. Елин стана тихо, оплези му се и наметна светлосиния си копринен халат. После върза вече избледняващата си червена коса на кок върху главата и се отправи към кухнята.
Преди Пазарът на сенките да се превърне в пепелище, една тамошна търговка вероятно беше натрупала цяло състояние от блокчетата боя, които Елин купуваше от нея. Тя настръхна при мисълта, че трябва отново да я издирва, нещо ù подсказваше, че жената е успяла да избяга от пламъците. И вече вземаше двойно, дори тройно по-висока цена за и бездруго надценените си бои, за да покрие загубите си. Пък и тъй като Лоркан можеше да я проследи само по миризмата ù, не виждаше смисъл да променя цвета на косата си. Макар че и кралската гвардия я търсеше под дърво и камък... О, беше твърде рано да обмисля всички гадории в живота си.
Чувстваше се толкова отпаднала, че направи чая машинално. Зае се да пече филийки с надеждата, че в хладилната чанта са останали яйца – за нейна огромна радост освен яйца, намери и бекон. В дома ù храната сякаш изчезваше още с внасянето.
Едно от най-големите прасета на света се появи в кухнята с нечовешки безшумна походка. Тя свика силите си и тъй като ръцете ù бяха заети с храна, затвори капака на хладилната чанта с хълбок. После отиде до малкия бюфет при печката и започна да вади купи и прибори под предпазливия поглед на Едион.
– Някъде имаше гъби – пророни той.
– Чудесно. В такъв случай ги измий и нарежи. А после накълцай и лука.
– Това наказание за снощи ли е?
Тя счупи първото яйце в една купа.
– Ако смяташ, че това е подходящо наказание.
– А ти може би правиш закуска толкова безбожно рано като самонаказание?
– Правя закуска, защото ми омръзна да я прегаряш и да омирисваш цялата къща.
Едион се позасмя, застана до нея и започна да кълца лука.
– Стоял си на покрива през цялото време, нали?
Тя свали един чугунен тиган от рафта над печката, сложи го на котлона и хвърли дебело парче масло върху тъмната му повърхност.
– Изрита ме от апартамента си, но не и от самата сграда, така че реших поне да свърша нещо полезно и да следя за натрапници.