Кралица на сенките

Елин поклати глава.

– Толкова по-лесно е да си сам.

– Знам – съгласи се той и потисна желанието си да преметне ръка през раменете ù и да я придърпа към себе си. Вместо това съсредоточи вниманието си върху звуците на града около тях.

Ушите му чуваха повече от тези на простосмъртните, но вятърът вече не му пееше тайно. Вече не усещаше настойчивия му зов. Чувстваше се заклещен в елфическото си тяло, неспособно да променя формата си... Като див звяр в клетка. А още по-лошото беше, че не можеше да защити апартамента ù от вражески атаки.

Постоянно си напомняше, че не е безсилен. Беше убивал дори окован от глава до пети в желязо. Способен беше да брани жилището по стария начин. Просто му липсваше... равновесие. Точно в момент, когато липсата на равновесие можеше да му коства живота ù.

Помълчаха малко.

– Наговорих му ужасни неща – пророни Елин накрая.

– Не се тревожи – успокои я той, макар и през ядно ръмжене. – И той ти наговори не по-малко ужасни неща. Характерите ви са еднакво избухливи.

Тя се засмя безгласно.

– Кажи ми за крепостта. Как мина възстановяването ù?

Той ù заразказва, докато не стигна до тайната, която пазеше цяла вечер.

– Просто изплюй камъчето – подкани го тя с прям, непримирим поглед. Стана му чудно дали съзнава, че колкото и да го хокаше за неговия деспотизъм, тя самата беше чистокръвен деспот.

Роуан вдиша дълбоко.

– Лоркан е тук.

Тя изпъна гръб.

– Заради това си дошъл.

Роуан кимна. И затова беше най-разумно да стои настрана от нея, защото Лоркан беше достатъчно зъл и коварен да използва връзката им срещу тях.

– Долових мириса му някъде край Мъглив рид. Проследих го до брега, откъдето се качи на кораб. Тази вечер го усетих още на пристанището. – После добави с бледо лице: – Постарах се да прикрия следите си, преди да те намеря.

Поради своята петвековна възраст Лоркан беше най-могъщият член на елфическото кралство, съпоставим единствено с Роуан. Двамата никога не се бяха разбирали, а след събитията отпреди няколко седмици Роуан копнееше единствено да пререже гърлото му, задето бе оставил Елин в ръцете на валгските принцове. И вероятно скоро щеше да му се отдаде шанс за това.

– Не те познава достатъчно добре, че да улови веднага мириса ти – продължи Роуан. – Мога да се обзаложа, че е хванал онзи кораб, за да ме довлече след себе си и да го отведа до теб.

Но и това беше за предпочитане, отколкото да я намери, докато той самият стоеше във Вендлин.

Елин изпсува цветисто.

– Майев вероятно си мисли, че ще го отведем право при третия Ключ на Уирда.

Дали му е заповядала да ни убие, за да се докопа след това до ключа?

– Възможно е. – Идеята разпръсна леден гняв в тялото му. – Но няма да го позволя.

Устата ù се кривна на една страна.