Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Елин изопна рамене и заяви с ясен, нетрепващ глас:
– Роуан положи кръвна клетва към мен, преди да замина от Вендлин.
В тялото му отекна тътен.
– Позволила си му?
Елин показа белязаните си длани.
– По онова време, Едион, живеех с мисълта, че си предан слуга на краля. Че повече никога няма да те видя.
– Позволила си му да положи кръвната клетва? – изрева Едион.
Беше го излъгала в очите онзи ден на покрива.
Трябваше да излезе оттук, от кожата си, от апартамента, от този проклет град.
Скочи към една от порцелановите фигурки върху полицата над камината, споходен от нужда да строши нещо, за да укроти тътена.
Тя го посочи с пръст и закрачи свирепо към него.
– Счупиш ли някоя от вещите ми, ще натикам парчетата в проклетото ти гърло.
Команда – от кралицата към генерала ù.
Едион се изплю на пода, но ù се подчини. Само защото пренебрегнеше ли волята ù, можеше да счупи нещо много по-ценно.
Затова просто каза:
– Как смееш? Как смееш да му оказваш такава чест?
– Смея, защото кръвта е моя! Смея, защото тогава ти не съществуваше за мен.
Но дори и двамата да не бяхте положили клетвата още, пак щях да я отстъпя на него, защото е мой каранам и си е спечелил пълното ми доверие!
Едион се вцепени.
– Ами нашето взаимно доверие? С какво си го заслужила? Какво направи, за да спасиш народа ни, откакто се завърна? Изобщо възнамеряваше ли да ми кажеш за кръвната клетва, или това беше просто поредната ти лъжа?
Елин му се озъби с животинска ярост, която му напомни, че в нейните вени също тече елфическа кръв.
– Върви да беснееш другаде. И не се връщай, докато не започнеш да се държиш като човек. Или поне наполовина.
Едион запрати по нея мръсна, грозна ругатня, за която мигновено съжали.
Роуан скочи към него, катурвайки стола си, но Елин протегна ръка пред него.
Принцът се укроти.
С такава лекота бе успяла да обуздае великия безсмъртен воин.
От гърлото на Едион се изтръгна крехък, студен смях и той се усмихна на Роуан по онзи начин, който обикновено караше мъжете да скочат първи в боя.
Роуан обаче просто изправи стола си, седна и се облегна назад, сякаш вече знаеше как ще нанесе смъртоносния си удар.
Елин посочи вратата.
– Изчезвай оттук. Не искам да те виждам известно време.
Чувството беше взаимно.
Всичките му планове, усърдният му труд... Без кръвната клетва той си оставаше просто генерал, просто принц от рода Ашривер без свои земи.
Стигна с тежки стъпки до входната врата и я отвори с такъв замах, че едва не я изтръгна от пантите.
Елин не се провикна след него.
29.
Роуан от рода на Белия трън обмисля цяла минута дали си струва да издири принца полуелф и да го накълца на парчета заради обидата му към Елин, или беше по-добре да остане тук при кралицата си, която крачеше неспокойно пред камината в спалнята. Напълно разбираше защо се гневи генералът. И той самият би се чувствал така на негово място. Но това оправдание не стигаше. Далеч не стигаше.
Седеше на ръба на дебелия дюшек и я наблюдаваше.
Дори без магията си Елин беше същински див пожар, особено с огненочервената си коса. Същество с толкова бурна природа, че понякога можеше единствено да я гледа в захлас.
А лицето ù...
Проклетото ù лице...
Във Вендлин му бе отнело известно време да осъзнае, че е красива. Месеци, в интерес на истината. А през последните няколко седмици, колкото и да не му се искаше, често мислеше за лицето ù, особено за дръзката ù уста. Но беше забравил колко ослепителна е всъщност, докато не свали качулката ù по-рано. Гледката го остави без думи.
Седмиците на раздялата им му послужиха като жесток спомен за живота, отпреди да я намери пияна и съсипана на онзи покрив във Варес. Кошмарите започнаха още в нощта, когато бе заминала, толкова безпощадни, че едва не повръщаше, изтръгвайки се от тях, докато ушите му бучаха от писъците на Лирия. Споменът плъзна студени пръсти по гръбнака му. Но кралицата пред него прогони дори тях с жарта си.
Елин беше напът да отъпче пътека по килима пред камината.
– Ако тази случка е показателна за онова, което трябва да очаквам от кралската ти свита – продума Роуан накрая, свивайки пръсти, за да укроти трепета, превзел тялото му, след като остана без магия, – едва ли ще скучаем някога.
Тя махна ядосано с ръка.
– Не ме дразни точно сега.
Потри лицето си и изпуфтя нервно.
Роуан я изчака да събере думите си. Болката, тъгата и чувството за вина, осезаеми във всяка извивка на тялото ù, караха сърцето му да се бунтува. Беше готов да продаде душата си на тъмния бог, само и само да не я вижда повече такава.