Кралица на сенките

Той отвори уста в ням писък. Загърчи се на пода и обърна лице към тавана на шатрата, стенейки тихо в неистова агония.

Но по кожата му не се виждаха изгаряния. Сякаш огънят от сенки причиняваше единствено болка и лъжеше тялото, че го изпепелява.

Манон не можеше да откъсне поглед от мъжа, чиито очи, нос и уши вече ронеха кървави сълзи.

– Защо го изтезавате? – попита тя херцога. – Да не би да е бунтовнически шпионин?

Той отиде до Калтейн и загледа празното ù, красиво лице. Очите ù бяха впити в младия мъж, погълнати от магия. Устните ù проговориха отново:

– Не. Най-обикновен човек е. – Безизразен глас, нито следа от състрадание.

– Достатъчно – нареди херцогът и огънят изчезна от ръката на Калтейн.

Младежът се свлече на килима, задъхан и ридаещ. Перингтън посочи към завесите в задния край на шатрата, където навярно имаше легло. – Отиди да полегнеш.

Досущ като кукла, като призрак, Калтейн се обърна сред фините дипли на черната си рокля, закрачи към тежките червени завеси и се промъкна между тях като мъгла.

Херцогът отиде до младежа и коленичи пред него. Пленникът вдигна обляно в сълзи и кръв лице. Перингтън хвана главата му с две ръце и обърна очи към Манон.

После прекърши врата му.

Смъртоносното изпращяване отекна в тялото ù като звук от зле настроена арфа.

При други обстоятелства би се засмяла.

Но сега, за част от секундата, усети топла, лепкава синя кръв по ръцете си, дръжката на ножа, с който замахва да пререже гърлото на крочанката.

Войникът се стовари на килима, а херцогът стана.

– Какво искаш, Черноклюна?

И тази смърт, подобно на смъртта на крочанката, беше предупреждение. Да държи устата си затворена.

Но Манон възнамеряваше да пише на баба си. Да ù разкаже за всичко случило се – за това убийство, както и че от Жълтоногите нямаше ни вест, ни кост, откакто ги бяха вкарали в подземието. Майка Черноклюна щеше да долети с наточени нокти и жажда за кръв.

– Искам да знам защо не ни допускате до сестринството от Жълтоногите. Те са под мое ръководство и имам право да ги видя.

– Опитът беше успешен. Само това ти трябва да знаеш.

– Незабавно ще заповядаш на стражите си да допуснат мен и Тринадесетте ми в подземието.

Десетки стражи заприщваха входа към него и нямаше как да влезе освен ако не ги избиеше всичките до крак.

– Ти не зачиташ моите заповеди. Защо аз да зачитам твоите, Водачке на Крилото?

– Ако продължаваш да държиш вещици в плен заради гнусните си експерименти, скоро няма да има кой да управлява въздушната ти кавалерия от уивърни.

Това бяха воини – вещици от клана на Железни зъби, а не стока за разплод.

Нито опитни зайци. Баба ù щеше да го изкорми.

Херцогът просто сви рамене.

– Казах ти, че искам Черноклюни. Ти отказа да ми предоставиш.

– И това наказание ли е? – озъби му се тя. Все пак и Жълтоногите принадлежаха към Железните зъби. И те бяха под нейно командване.