Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Главният охранител лично отвори микробуса. До него стоеше някакъв помощник на президента с официален костюм.
— Оказва се, че дамата наистина има среща — каза агентът. — А вие, господин Феърфакс, имате награда за особени заслуги. Казаха ми, че ако дамата няма нищо против, можете да я придружите вътре.
— Определено нямам нищо против — обади се Ретер.
— Следващия път просто спрете пред портала и си изчакайте реда — каза агентът.
— Съжалявам — отвърна Дейв. — Не можех да го направя. Това място беше обградено от хора, които искаха да ни попречат да влезем. Ако бяхме спрели, с нас щеше да е свършено. — Усмихна се виновно. — Съжалявам за портала.
И с тези думи Дейв Феърфакс и Мариан Ретер влязоха забързано в Белия дом.
Газово отделение на остров Дракон
12:55
Подобно на Айрънбарк и Хартиган, тялото на Скофийлд, все още завързано за металната пружина, беше незабавно и безцеремонно изхвърлено от терасата.
Ужасното съчетание от метал и труп падна на дългия индустриален конвейер на долното ниво и започна пътуването си към пещта на петдесет метра по-нататък. Преди да стигне до нея, тялото на Скофийлд щеше да мине под широката рампа, която свързваше железопътната платформа с газовото отделение.
Поради това трупът щеше да бъде скрит за десетина секунди от погледа на главорезите от Армията на крадците, намиращи се горе на терасата.
Неподвижното тяло на Скофийлд влезе под рампата и изчезна.
— Огън! Огън! — яростно скандираше тълпата, изгаряща от желание да види как неприятелският лидер изгаря в пещта.
Погледите им бяха приковани към конвейера от другата страна на рампата в очакване да видят как тялото на Скофийлд се появява отново.
Мариъс Калдерон също гледаше, изпълнен с желание да види Скофийлд унищожен завинаги.
Именно той се намръщи пръв, когато тялото на Скофийлд не се появи в очаквания момент.
Конвейерът продължаваше да се движи, но мястото, където би трябвало да се намира вързаният за пружината труп на Скофийлд, беше празно.
Калдерон примигна объркано. Да не би трупът да се бе закачил за нещо под рампата? Изпрати двама души да проверят — и след секунди чу кратък автоматичен откос. Хората му обаче не се появиха и Калдерон тръгна към металните стъпала, по които се стигаше до долното ниво…
И точно тогава Скофийлд се появи.
Само че не беше закопчан за рамката на леглото…
… и вече не беше мъртъв.
Шейн Скофийлд изкачи металните стъпала от долното ниво и стъпи на терасата.
Калдерон не можеше да повярва на очите си. През първите няколко мига същото се отнасяше и за всички останали от тълпата.
Скофийлд стоеше напълно неподвижен, като нещо, излязло от филм на ужасите — гол до кръста и бос, плувнал в пот и вода, с ужасни изгаряния, разкървавени драскотини и открити рани. Зъбите му бяха стиснати здраво, кървясалите му, покрити с белези очи се взираха в Калдерон с убийствена ярост.
Не само че се бе върнал от оня свят, но го бе направил въоръжен — държеше картечен пистолет „Щаер“ ТМП в едната си ръка и „Зиг Зауер“ П-226 в другата.
След като бе изкачил стълбите, бе оставил нещо на пода до себе си и сега то стоеше до него като вярно куче.
Малък сребрист робот.
Ако трябва да бъде описан с един израз, Бърти бе адски решителен малък робот.
След като снарядът го отнесе от терминала на лифта, той прелетя цели сто метра, преди да се бухне в ледените води на залива.
Разбира се, това не му причини нищо и той автоматично наду балоните си, изплава на повърхността и се заклатушка като някаква странна механична патица.
След това се задейства програмата за спътник и Бърти започна да търси приятел, когото да следва.
Колелата му се завъртяха във водата и той бавно, но решително заплава към външния край на залива, където видя място, от което можеше да стигне до остров Дракон — изоставеното китоловно селище.
Отне му почти час да стигне до него, но все пак го направи и малко след пристигането си видя втория си приятел капитан Шейн М. Скофийлд заедно с Вероник Шампион.
Именно Бърти бе наблюдавал влизането на Скофийлд и Шампион в селището.
Малкият робот забърза да настигне Скофийлд, но той се бе втурнал твърде бързо напред, бе надхитрен от Тифон и бе пленен.