Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Тихо ахване на жена.
Хората му се втурнаха в самолета и откриха Зак и Ема свити зад покритата с брезент купчина. Кутията със сферите беше у тях.
Зак и Ема бяха изблъскани в газовото отделение от Лошия Уили и тържествуващия му екип.
Изтезанието с плъхове на Майка и Баба тъкмо беше приключило и двамата новопристигнали се озоваха пред зловеща сцена — Скофийлд, вързан за изправената пружина, към която бе включен акумулатор; Майка и Баба, окачени в поза стрападо, със скрити в дървени кутии глави, абсолютно неподвижни.
Лошия Уили занесе кутията на Калдерон и той я отвори и погледна двете малки пурпурни сфери.
— Благодаря, Уили. Благодаря. Добре се справи. — Кимна към Ема. — Можеш да вземеш като награда онази възхитителна млада дама, която несъмнено ще бъде доста по-_свежа_ от останалите ни компаньонки. Твоя е, прави с нея каквото си поискаш.
Уили се наведе напред.
— Изцяло моя?
— Изцяло твоя. Мъже! Да се знае, че тази жена е на Лошия Уили, който може да я задържи за себе си, да я споделя или отстъпва срещу каквато цена определи. Тя е негова собственост, награда за блестящо изпълнения му дълг!
— Благодаря, сър — отвърна мазно Лошия Уили и се поклони. — Много сте мил.
После сграбчи Ема за ръката и я помъкна към ръба на терасата.
— Не! — извика Зак, но един от стоящите наблизо бойци го зашлеви с опакото на дланта си и той падна с разкървавена уста, а останалите се разсмяха грубо.
Калдерон подаде една от сферите на Тифон.
— Полковник Тифон. Занесете я при ракетната батарея и я изстреляйте по газовия облак, като имате предвид прекъсването недалеч от острова. Подпалете небето.
Тифон забърза със сферата към изхода.
Безкрайно изтощен, с измъчено и изтерзано тяло, Скофийлд гледаше ужасната сцена.
Нещата не можеха да станат по-лоши. Майка и Баба бяха мъртви, Ема всеки момент щеше да се запознае твърде интимно с Армията на крадците, а Тифон се канеше да изстреля втора ракета в замърсената атмосфера и да изпепели целия Китай, по-голямата част от Индия и от Северното полукълбо — действие, замислено, планирано и изпълнено от един от най-добрите умове на Централното разузнавателно управление.
Но после нещата станаха още по-лоши.
Калдерон се приближи със самодоволната си усмивка на палач и заговори тихо, така че да го чува единствено Скофийлд:
— Поздравления, капитане, изиграхте ролята си. Уви, вече не сте ми от полза, което означава, че няма да видите зрелищния край на света, който познаваме. Нямам повече речи за вас, нито мъчения. Сега трябва просто да умрете.
Свали огледалните очила на Скофийлд и ги заразглежда като бижутер, преценяващ качествата на диамант. Стъклата бяха покрити с драскотини, в това число и белега от куршума, който ги бе близнал днес.
— Обичам да вземам сувенири от хората, които съм надвил, трофеи, които да ми напомнят миналите победи — каза той. — Тези очила ще ми напомнят за деня, когато пречупих Плашилото.
Извади нож и надраска А в кръг върху стъклата на очилата, после ги вдигна високо, за да ги видят всички.
Тълпата зарева одобрително.
Калдерон прибра очилата в джоба си и се дръпна от Скофийлд.
— Мобуту, сложи допълнителен електрод на сърцето му и пусни десет хиляди волта. Съжалявам, капитане, беше ми приятно да се запознаем. Бяхте достоен противник, но в момента Америка се нуждае повече от мен, отколкото от вас.
Мобуту закрепи допълнителен електрод към мократа кожа над сърцето на Скофийлд и застана до акумулатора.
Калдерон кимна.
Мобуту завъртя реостата.
И Скофийлд се разтресе по-силно, отколкото предишния път.
Този път от металната рамка се посипаха искри.
Скофийлд се гърчеше в ужасни спазми, гръбнакът му се изви, доколкото позволяваха връзките. Главата му се отметна, очите му се обърнаха в черепа и за миг всичко приключи.
Тялото му увисна напълно безжизнено.
Висеше на стоманената рамка, без да помръдва.
Мобуту изключи електричеството и докато Армията на крадците чакаше напрегнато, Калдерон лично провери пулса на Скофийлд.
И не го откри.
Калдерон се обърна… и се усмихна.
Не беше нужно да казва нищо. Тълпата зарева.
Шейн Скофийлд беше мъртъв.
Шеста фаза