Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Опасно е човек да ви познава, капитане — тъжно рече Калдерон. — Честно казано, не мога да проумея как живеете със самия себе си. Разбира се, от онова, което чувам, имате трудности дори с това. Зная, че сте правили опит за самоубийство — точно като баща ви, не мислите ли? Само че решителната сержант Нюман ви е попречила. Въпросът е, кой ще ви спре сега?
Скофийлд впи зъби в парчето дърво и сълзите потекоха по бузите му.
Калдерон се ухили коравосърдечно и сивите му очи оживяха.
— Капитан Шейн Скофийлд. Син на жесток баща, любим на обречена жена, а сега свидетел на смъртта на най-верния си приятел. Смятайте се за пречупен. Което означава, че е време да умрете…
— Сър! — извика глас откъм изхода.
Калдерон и Скофийлд се обърнаха и видяха един от бойците да стои до вратата.
— Какво има? — извика Калдерон.
— Пипнахме ги! Двамата цивилни със сферите! Лошия Уили току-що ги е намерил! Води ги насам!
В крайна сметка залавянето на Зак и Ема беше станало почти точно по начина, по който беше замислил Калдерон.
След като се разделиха с Майка в каменната кариера, Зак и Ема отчаяно затърсиха място, където да се скрият с двете сфери.
Прекосиха реката и се върнаха при пистата, където намериха казармени постройки — дълги помещения, някога жилища за многобройните съветски войници, разположени на остров Дракон.
Зак реши, че са идеални — прашни и изоставени, вероятно пълни с легла на два етажа, сандъци и шкафчета, гардеробни помещения, тоалетни и бани, предлагащи много места за криене.
Стигнаха до първата постройка и предпазливо надникнаха вътре…
Покрай тях мина дългокрака жена с мрежести чорапи, на високи токчета и по черно дамско бельо; пушеше небрежно дълга цигара.
— Какво, по дяволите… — Зак се намръщи.
Ема му зашътка да млъкне.
— Виж. Има и друга.
И наистина, към първата жена се присъедини втора, облечена по същия начин, също с цигара в уста. Двете спряха пред бумтящата печка до стената. Едва сега Зак и Ема забелязаха, че освен секси бельото двете жени носят крещящ грим; заприказваха се на някакъв източноевропейски език.
— Проститутки — прошепна Ема.
— Шест седмици в Арктика е много време, особено за армия разбойници — отвърна Зак. — Те си имат своите нужди. Шефът им се е погрижил за всичко. Ела. Да проверим следващата постройка.
За съжаление там положението не беше по-добро — личеше си, че то също се използва от Армията на крадците. Макар че сега беше празно, леглата в дългото помещение бяха застлани, някои от сандъците бяха с отворени капаци. Не можеха да се скрият тук.
Забързаха покрай втората постройка, стигнаха до един от хангарите покрай пистата и се шмугнаха вътре.
Пространството беше изпълнено от огромен товарен самолет „Антонов“. Беше Ан-12, същият като онзи, който Скофийлд бе вкарал в реката.
Зак надникна през спуснатата задна рампа — вътре имаше множество сандъци, някакви големи неща, покрити с брезент, и мрежи.
— Имат друг самолет?! — изненада се Ема.
— С много неща в него, зад които да се скрием — потвърди Зак. — Бързо вътре!
Поведе Ема през товарния отсек и се свиха зад някакви сандъци, наредени в един тъмен ъгъл.
Именно там чуха изтезанията по високоговорителите — първо на Айрънбарк, после на Хартиган.
Но именно измъчването на Скофийлд с ток върху скарата издаде скривалището им.
Откакто беше забелязал характерните отпечатъци на Зак в калта, Лошия Уили надушваше кръв.
За разлика от отчаяното и залутано бягство на Зак и Ема, той се придвижваше бавно и методично — напредваше заедно с хората си спокойно и търпеливо, като търсеше и в крайна сметка намираше поредния отпечатък в снега или в калта, докато не спряха при една следа, оставена върху бетонния праг на хангара с втория „Антонов“.
Лошия Уили и хората му се промъкнаха тихо в полутъмната постройка, докато от високоговорителите се разнасяха писъците на Хартиган.
Час по час Лошия Уили даваше на хората си знак да замръзнат, вдигаше подобно на жезъл подслушвателно устройство и се вслушваше внимателно.
Когато започна изтезанието на Скофийлд, Лошия Уили беше насочил жезъла към отвора в задната част на самолета. И когато Скофийлд изкрещя, захапал парчето дърво, Уили чу нещо в слушалките.