Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Калдерон кимна на Мобуту и суданецът отново напълни кофата и я лисна върху Скофийлд. Калдерон хвърли кос поглед към Майка.
Въпреки смазващото изтощение Скофийлд усети как сърцето му прескача — ето, това вече наистина е краят — но Калдерон внезапно се разсмя.
— О, не, още не, капитане — каза със задоволството на палач. — Нали ви казах. Смятам да ви пречупя, преди да ви убия. Не сте видели смъртта на Елизабет Гант, но, повярвайте ми, ще видите как вярната ви приятелка Майка Нюман умира пред собствените ви очи.
Въпреки болката Скофийлд погледна към Майка.
— Наистина, Плашило. Да изгубиш един любим е трагедия. Да изгубиш втори е просто непоносимо. Какво ще стане, ако се случи отново? Ако най-близкият ви човек бъде жестоко екзекутиран, ако умре в ужасни болки право пред очите ви? Това би пречупило всеки мъж.
Лицето на Скофийлд стана бледо като платно.
Калдерон се усмихна.
— Мобуту. Сложи й кутията и пусни плъховете.
Онова, което последва, беше повече, отколкото можеше да понесе отслабеният, вързан, безпомощен Скофийлд.
Кутията беше свалена от главата на Хартиган и Скофийлд видя зловещите останки от лицето на цивилния. Гледката бе повече от отвратителна.
Очите на Хартиган бяха изгризани и на тяхно място имаше само пусти кървави кухини, от които висеше раздрано месо. Скофийлд потисна напъна да повърне, когато видя как по-малкият плъх се вмъкна през лявата очна кухина на Хартиган и после изскочи от зейналата му уста.
Трупът на Хартиган бе метнат безцеремонно на конвейера и изчезна в пещта, изпратен от скандирането „Огън! Огън!“.
Мобуту тръгна към електрокара на Майка и сърцето на Скофийлд се сви.
Не можеше да понесе това. Първо Гант, сега и Майка. Замая се при мисълта за това, което предстоеше.
— Да направим двойно представление! — най-неочаквано извика Калдерон. — Донесете още една кутия! За френския й приятел!
Тълпата посрещна това с бурен възторг.
Вените на челото на Скофийлд се издуха, докато опитваше с малкото му останали сили да извика през дървото в устата си.
Мобуту се качи по стълбата си, за да постави ужасната кутия на Хартиган на главата на Майка. Докато това ставаше, за миг погледите на Скофийлд и Майка се срещнаха…
В очите й се четеше огромна мъка, но и дълбока привързаност и вярно приятелство. Устните й оформиха думата „Сбогом“ точно когато кутията се спусна и закри лицето й.
Скофийлд напъна въжетата, но беше безсмислено. Отпусна се, останал без сили, без решимост и без абсолютно никаква възможност.
Не можеше да направи нищо, за да спре това. Оставаше му само да гледа как най-близкият му приятел на този свят умира от ужасна смърт от ръцете на Мариъс Калдерон.
Калдерон видя това.
Шейн Скофийлд беше победен, умът му, духът му бяха пречупени.
Втората кутия бе поставена върху главата на Баба и докато уплътняваха с парцали отвора за шията, Скофийлд си помисли, че чува Майка да казва нещо на Баба. Звукът бе приглушен и не успя да различи думите, но беше кратко, само няколко прощални думи.
После, ухилен от удоволствие, че изнася такова представление за другарите си, Мобуту нагласи стълбата между Майка и Баба, отвори вратичките на двете кутии и задържа по един плъх във всяка ръка над отворите, готов да ги пусне.
Тълпата му закрещя да действа, но Мобуту чакаше знак от Калдерон.
Калдерон вдигна микрофона си.
— Зак. Ема. Пак съм аз. Ако слушате, това са звуците на оръжейник сержант Нюман и френския й приятел, старши сержант Южено, докато плъхове изгризват лицата им.
Кимна на Мобуту.
Суданецът пусна плъховете, по един във всяка кутия. Тълпата ревна.
Последва втори плъх за всяка кутия, след което Мобуту затвори вратичките.
Скофийлд гледаше безпомощно.
Дойде ред на ритането, мятането и писъците.
Беше абсолютно същото като с Хартиган.
Докато Калдерон държеше микрофона вдигнат, Майка и Баба закрещяха от болка и се замятаха.
От кутиите на главите им се разнасяха ужасни звуци — писъци, пъшкане, хрущене.
Както при Хартиган, ужасната сцена продължи около трийсет секунди, след което първо Майка, после Баба се отпуснаха и увиснаха безжизнено.
Очите на Скофийлд се напълниха със сълзи.