700 метра под земята [bg]

— Какво? Как е възможно?

— Подразбрах от разговора с Шърман Смитсън. Той ми каза, че терористите са го разпитвали преди два дни и се изтървали, че узнали за местонахождението на пещерата и участието на Хърбърт Хувър в тази история от документи, които намерили в кабинета на Ейб.

— Преди да стигнем там?

— Не мислех, че са имали време за претърсване. Но очевидно съм грешал.

— Ти попадна ли в засадата?

Мърсър кимна.

— Беше доста напрегнато. Освен автоматите тия типове разполагаха с РПГ-та и миномети. Ако не беше Букър Сайкс и хората му, със сигурност щяха да ми видят сметката.

Джордан бе пребледняла, но гласът ѝ остана твърд.

— Мърсър, трябва да спреш това. Непрестанно излагаш живота си на опасност. И за какво? За някакви камъни? Заради отмъщението? Заслужава ли си да умреш за тези неща?

— Сега вече няма голямо значение.

— Защо?

— Защото научих също така, че Майк Дилман се е опитал да прати останалите кристали със самолет в Щатите. Но те не са пристигнали.

— Как може да си сигурен?

— Били са на борда на самолета на Амелия Еърхарт, когато изчезнала някъде в Тихия океан през 1937.

— Амелия Еърхарт? Наистина?

— Боя се, че да. И освен ако някой не е готов да похарчи милиони долари за издирването на самолета ѝ, смятай, че са изгубени завинаги.

— Хъм… това означава, че двамата с теб ще имаме повече време да се опознаем. Трябва да призная, че докато те чаках, тръпнех от нетърпение като малко момиче.

— Тръпнеше? По мен? Наистина? Това ми харесва.

Тя се усмихна срамежливо.

— Има нещо в теб, Мърсър. Ти си… различен. Искам да те опозная по-добре. Имаш ли семейство? Кой ти е любимият филм? Всичко.

На вратата се позвъни и Мърсър се изправи.

— Май няма да имаме време да се опознаваме.

Тя смръщи вежди.

— Напротив, ще имаме. Който и да е — отпрати го.

Той прекоси библиотеката и извика от терасата над фоайето:

— Отворено е.

Вратата се отвори и влязоха двама души. Той им помаха и се върна при Джордан.

— Кой е? — попита тя. Мърсър не отговори. На лицето ѝ се изписа тревога. — Мърсър, какво става?

— Историята ѝ се оказа съшита с бели конци — отвърна той.

— За какво говориш? Чия история?

— На момичето, което блъсна агент Хепбърн. В началото изглеждаше наред — работела в „Старбъкс“ и учела в Мериланд, така че фактът, че в този ден била на пътя и блъснала Кели, приличаше на случаен инцидент. Но някои неща не ми даваха мира, затова вчера от Айова позвъних на партньора на Кели Хепбърн и го помолих да се разрови по-дълбоко.