![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Един парамедик настани Мърсър на скамейката, зави го със сребристо термоизолиращо одеяло и го попита:
— Освен че си измръзнал и носиш шапка на щатския тим на Айова, надявам се, че си добре?
— Чакай да позная — успя да отговори с разтреперани устни Мърсър. — Тук всички сте фенове на университета в Индианаполис, нали?
— О, не, по дяволите! Ние сме от Илинойската национална гвардия. Признаваме само Войнствените илини.
Тези бяха дори още по-омразни съперници на „Пен“, отколкото дори хокай.
— От трън та на глог… — промърмори Мърсър.
След което разказа на спасителите си за Вероника Бътлър и въоръжения човек в лодката. Даваше си сметка, че ще последват дълги часове на разпити и попълване на формуляри, но нямаше друг начин да накара полицията да започне издирването на възрастната жена и нейния похитител.
След час вертолетът се напълни със спасени от различни покриви и дървета и се върна на отсрещната страна на реката, където Националната гвардия бе разпънала палатков лагер. Засега нямаше и следа от Рони и нейния похитител. Мъжът, когото Мърсър бе застрелял с пушката, бе изваден от Мисисипи на четири мили надолу по течението, където водата го бе изхвърлила близо до брега. Раните по тялото му съвпадаха с историята на Мърсър, но без свидетели на случката той все още оставаше под подозрение. Макар да не беше пленник в лагера на Националната гвардия не му бе позволено и да го напуска.
Чак след три часа името му бе засечено от някой от ФБР и дойде телефонно обаждане. Един ефрейтор се появи на входа на палатката и му подаде клетъчен телефон.
— Какво има? — попита Мърсър.
— Очакваното освобождение — отвърна ефрейторът. — Шефът каза, че може да си вървите когато пожелаете.
Той взе телефона.
— Мърсър слуша.
— Чудя се винаги ли край теб има само смърт и разрушение? — попита специален агент Кели Хепбърн.
Мърсър се ухили и отвърна с благодарност:
— Да, обикновено е така.
19.
Тъй като в района течеше евакуация, Никлас Кьотцер не се затрудни да намери къща, в която да се настани заедно с пленничката си. Подкара лодката обратно почти до мястото, откъдето бяха потеглили, и си набеляза едно място доста встрани от залетите участъци. Тук изкара лодката и изпадналата почти в несвяст Рони Бътлър на сушата. С помощта на сгъваем нож проби останалите камери и издърпа разкъсаните останки на лодката, за да ги скрие.
Къщата, която избра, бе по-голяма от тази на Рони, двуетажна масивна фермерска постройка, с морава, минирана от детски играчки — колела, миниатюрни трактори и един басейн с повалени стени. Предната врата, както очакваше, не беше заключена.
— Това е къщата на Боб и Ели Лумис — заяви Рони, когато най-сетне осъзна къде се намира. — Те имат деца. Какво смяташ да правиш?
— Имам нужда от сухи дрехи и някаква кола, а ти ще ми кажеш това, което си казала на него.
— Нищо няма да ти кажа — заяви тя ядосано.
Той я зашлеви с опакото на ръката си, достатъчно силно, за да ѝ сцепи устната.
— Напротив, ще ми кажеш.
Тя се разсмя и обърса с пръст потеклата кръв.
— Това ли е най-доброто, на което си способен, чуждоземна свиньо? Имах съпруг, който ми наритваше задника всеки божи ден. Очите ми все бяха насинени и няма кост, която да не ми е трошил. Най-добре да вдигнеш залога, ако смяташ, че с тези глезотии ще ме накараш да ти изпея всичко.
— Млъквай! — изръмжа той.
— Или какво? Ще ме удариш пак ли, импотентен задник такъв? Обичаш да биеш бабички, така ли? Животът сигурно наистина се е подиграл с теб, за да паднеш толкова низко. Някога помислял ли си за това?
— Казах да млъкнеш! — изрева Кьотцер и завря дулото на пистолета под брадичката ѝ, достатъчно силно, за да я накара да се повдигне на пръсти.
Тя видя лудостта в очите му и осъзна, че ще натисне спусъка дори ако само преглътне. Изминаха няколко напрегнати секунди, преди южноафриканецът да свали оръжието и да я бутне навътре в къщата. Беше тъмно поради дъжда и липсата на електричество. Светлината, която се процеждаше през прозорците, бе слаба и размита.
Той я накара да седне на един стол в кухнята. Масата бе разтребена, ала мивката бе пълна с мръсни чинии, а върху бара имаше отворени и недовършени пакетчета чипс. Кьотцер разрови чекмеджетата, не можа да намери скоч, но извади навит на топка канап.