700 метра под земята [bg]

— Че си главорез. Убиваш за пари.

Мъжът си пое дъх през зъби. Нервен тик, който бе забелязала по-рано, в лодката.

— Сега ни наричат предприемачи. И ни плащат царски, за да си рискуваме главите там, където редовните войници не желаят да се бият. Работил съм за някои добри хора, най-често като бодигард, и дори съм участвал в спасяване на заложници. Никога не съм стрелял пръв и никога не съм убивал човек, който не се е опитвал да ме убие. Живях по войнишките закони.

— И войниците бият стари жени, така ли? — попита тя ехидно.

— На един патрул нещата се объркаха — продължи той, в гласа му се долавяше огорчение. — Имахме задача да спасим трима доброволци, отвлечени от един хотел в буша, но се натъкнахме на лагер в джунглата. Помислих, че това са похитителите, и почнахме да ги наблюдаваме, ала малко след това избухна престрелка. Не зная кой пръв откри огън, но стана една… момчетата около мен падаха като круши. Това бе единственият път, когато са ме прострелвали. Неколцина от другарите ми бяха мъртви, двама бяхме тежко ранени, но успяхме да се изтеглим, да се доберем до болница и да докладваме за случката. Оказа се, че това не са терористите, които търсим, а някакви нелегални ловци, търсещи маймуни, горили или кой знае какво. В болницата ме закърпиха, но полицията искаше да ме разпита за инцидента. Наложи се да напусна страната и когато най-сетне намерих доктор, който да прегледа раните ми, беше твърде късно. А след това бе все по-трудно да си намеря работа… и в края на краищата станах наемен „главорез“.

Завърза и последния възел и я погледна в лицето.

— Та какво каза на Мърсър?

— Дадох му моята рецепта за сладкиш с праскови.

— Виж, не искам да ти причинявам болка, но ако се наложи, ще го направя. Сега работя за голяма корпорация и на карта са заложени ужасно много пари. Пари, заради които богатите са готови да убиват. Милиарди долари. Кажи ми и ще си тръгна и никога повече няма да ме видиш.

— Омесваш брашното с мазнина и винаги използваш само пресни праскови.

— Какво ви има на вас, твърдоглави американци?

— Видях лицето ти — каза тя. — Запомних гласа ти. Ще ме убиеш веднага щом ти кажа това, което искаш. Приятелката на Шърман вече го е освободила и той ми се обади, докато бяхте пред къщата. Каза ми, че тогава сте носили маски. Сега, когато мога да те идентифицирам, нямаш друг изход. Може да съм стара, но искам да живея и ще се опитам да протакам докрай. И докато ми причиняваш болка само ще ми напомняш, че съм още жива… Освен това не бива да забравяш канелата и пудрата захар…

Шамарът бе по-силен от всичко, което бе получавала от покойния си съпруг, и Вероника Бътлър осъзна, че този път няма да издържи.