![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
— Промените в климата отново ще застанат в центъра на обществения интерес, и не само сред западните правителства. Когато термометърът наистина започне да се покачва, всички ще поискат от правителствата да предприемат нещо. Европа, Америка, Китай. Няма значение къде. Покачването на температурата ще се усети навсякъде. Пазарите за въглища ще се сринат, инвестициите в слънчевата и вятърна енергия ще се удвоят и утроят и „Юродайн“ ще излезе на сцената, за да отговори на повишените нужди. — Д’Авежан спря за момент и продължи доволно: — Но най-важното е, че човечеството отново ще се изправи пред заплахата от глобално затопляне и ще трябва да се заеме с решаването на този въпрос. А после нивата на въглеродното замърсяване ще се понижат и катастрофалното покачване на температурата, предсказвано отдавна, никога няма да се случи. Когато достатъчна част от световните нужди от енергия бъдат покривани от възобновяеми източници, ще спрем излъчването от „Жуковски“, облачният слой ще се върне към нормалното и излишната топлина, образувана с нашата намеса, ще се отдели в космоса. Все едно ваксинираме света с малки дози глобално затопляне, за да накараме народите да потърсят истинска защита от него.
— Значи няма реална опасност?
— Аз не съм учен — заяви Д’Авежан. — Но са ми казвали, че американците разполагат в Аляска с една система, ХААРП, която въздейства на магнитните полета в горните слоеве на атмосферата, без това да е навредило особено. Увериха ме, че нашата система не е по-различна. Щеше да е по-добре, разбира се, ако бяхме намерили оригиналните минерали, но и изкуствените ще свършат работа.
— Мосю Д’Авежан, опитах всичко, но камъните са изгубени някъде в миналото.
— Е, има неща, които са извън нашия контрол. Вземи няколко дни да довършиш работата там и в края на седмицата се прибирай в Париж.
— Да, сър. В понеделник ще съм в офиса.
— И, Никлас — добави Д’Авежан. — Макар че не успя да намериш камъните, ти удвои запасите ни от естествени кристали и аз няма да го забравя. Ще се погрижа да получиш възнаграждение.
— Благодаря, минхер.
— Ще се видим идната седмица.
Кьотцер затвори телефона и веднага след това позвъни в авиокомпанията. Преди да се върне в Париж бе решил да посети още едно място. Изчака на телефона, докато служителят отсреща го попита закъде иска да пътува.
— Вашингтон — отвърна той. Нямаше никакво желание да остава в Минесота, за да се увери, че Мърсър е мъртъв. Смяташе да провери каква е била съдбата му по по-директен начин.
20.
Мърсър бе капнал. Цялото тяло го болеше от изтезанията, на които го бе подлагал през изминалите дни, дрехите, които си бе купил малко след като го освободиха от лагера на Националната гвардия, бяха твърди и неудобни, сякаш изработени от фибростъкло. В този момент не искаше нищо друго освен един бърз душ и да спи до насита. Но вместо това бе посрещнат от горещи устни, които се притиснаха към неговите, и твърди гърди, опрели се в него.
— Не казвай нищо — произнесе задъхано Джордан. Дишаше развълнувано, изпълнена с желание. — На билярдната маса. Веднага.
— Хари?
— Отиде в „Тини“. — Тя му разкопча ризата и плъзна език по кожата му, докато ръцете ѝ посегнаха към колана му.
След като му свали панталоните, Джордан го дръпна така, че бедрата ѝ да опрат в ръба на билярдната маса. Смъкна с един бърз жест джинсите и бикините си. Мърсър изхлузи обувките и зеления панталон. Устните им се разделиха само за секунди, докато Джордан изхлузваше фланелата през главата си. Бе свалила превръзката на ръката си, ала за миг, докато я докосваше, трепна болезнено. Вместо да спре обаче, болката сякаш разпали желанието ѝ и тя притисна крак между бедрата му.
След дългата зима кожата ѝ беше бледа и без разлики от тен. Имаше слабо, но атлетично тяло, с красиви женски извивки като антична статуя. Ръцете на Мърсър се плъзгаха по него, докосваха я нежно и я галеха и това я караше да се извива и да стене. Тя го насочи трескаво вътре в себе си и за миг изтощението му изчезна. Не бяха нежни, а ненаситни и жадни час по-скоро да получат животинска наслада. Когато приключиха, Джордан лежеше просната върху зеленото сукно, с щръкнали гърди с твърди зърна, а долната част на тялото ѝ все още потръпваше от преживяното удоволствие.