700 метра под земята [bg]

Джордан мълчеше.

— Онази хонда, дето я гонехме, беше твоята, нали? Кой я караше — приятел, другар по оръжие?

Тя отказваше да отговори. Това нямаше значение. И без това беше загазила. Мърсър продължи:

— Нещата малко се объркаха в колежа, когато взеха да стрелят по нас, а после ти опряха оръжие в челото. Но ти издържа. Изигра го чудесно. И когато всичко беше казано и направено, аз повярвах, че си жертва в тази история също като мен, и ето че изведнъж противниковата страна се обзаведе с шпионин, обитаващ проклетата ми гостна. — Блъсна с длан по масичката за кафе и Джордан подскочи, но не посмя да го погледне в очите.

— Ти си им казала какво намерих в кошчето на Ейб. И как това има връзка с Хърбърт Хувър. Дала си им координатите, които получих от Шърман Смитсън. Ето откъде са научили за пещерата и са наели местни главорези, за да ни причакат. А когато избягахме, твоите хора са направили това, което вече бях намислил. Отишли са в библиотеката „Хувър“, за да потърсят други сведения, за които Смитсън не се е досетил. И са ги открили. Вероника Бътлър. Жена, която отвлякоха пред очите ми и която вероятно в момента е мъртва.

Джордан прие тази новина като плесница. Мърсър продължаваше със студен и безстрастен глас:

— Стори ми се странно, че онези типове са оставили Смитсън жив. Застреляха Ейб и колегите му, защо тогава да не убият и него? Още по-странно бе, че нападателят му казал, че са измъкнали повечето информация от кабинета на Ейб. Казали са му го нарочно, за да стигне тази информация до мен. Удобно обяснение защо винаги се озовават там, където и аз. Погрижили са се да прикрият истинския виновник в тази история. И което е най-интересно — Мърсър се обърна към агентите, — аз си спомних, че Джордан ми каза, че изгубила телефона си, когато изгоря къщата на Ейб. След засадата в Афганистан проверих разпечатките на моя домашен телефон. Не че имах някакви подозрения към нея, просто исках да не пропускам нищо. Видях само познати номера. Не се беше обаждала на никого. После, тази сутрин, докато летях от Де Мойн, зърнах в едно списание същата пластмасова гривна, която Джордан носи откакто се срещнахме. Помня, че я забелязах на ръката ѝ първата вечер, докато галеше Драг. Но сега вече знаех, че това е последен модел часовник, който е свързан с клетъчния телефон. През цялото време е била в контакт с хората си.

Джордан продължаваше да мълчи.

— Това, което не разбирам, е защо се е прицелила в мен? — попита Кели Хепбърн. — Вярно, ти им каза, че работя по случая, но ние не разполагахме с нищо. Двамата с Нейт бяхме стигнали задънена улица.

Джордан и този път предпочете да не участва в разговора и Мърсър продължи:

— Предполагам, че е била пред вратата на тази стая онази първа нощ, когато вие двамата нахлухте като Рамбо и Рипли от „Пришълец“. Мислехме, че е заспала, но вероятно е чула разговора и е подала сигнал за тревога. Или пък си е помислила, че без теб ще бъда напълно откъснат от разследването. Ти каза нещо в този смисъл, когато вечеряхме тук.