700 метра под земята [bg]

— Това каза, и то в момент, когато вече не можеше да крие нищо от мен.

Настъпи пауза. Кьотцер усещаше, че човекът отсреща би искал да попита как може да е толкова сигурен, да разбере някои подробности. Но вместо това Д’Авежан каза:

— А какво стана с американеца, който непрестанно ни създаваше проблеми?

— Филип Мърсър? Смятам, че вече е мъртъв, минхер.

— Но не си видял как умира?

— Да, не видях. Последния път, когато го видях, беше в една къща, която се носеше по придошлата река. Малко по-късно къщата се разби в железен мост и се разпадна. Все пак докато не открият тялото му, съм склонен да мисля, че може и да оцелее.

— Прословутата ти предпазливост? — попита Д’Авежан с нескрита насмешка.

— Тя ми помогна да оцелея, когато толкова много мои другари загинаха — отвърна незлобливо Кьотцер.

Усещаше, че босът все още е ядосан и че иска да скастри някого, за да докаже, че той дърпа конците. Кьотцер разполагаше с досие на Д’Авежан и още няколко ключови фигури в Европа, в случай че му потрябва нещо, с което да ги притисне. Даваше си сметка, че Д’Авежан е започнал голяма игра и че в мига, когато повече не се нуждае от него, ще се погрижи да напъхат тялото му във варел със сярна киселина. Предполагаше, че е от онзи тип хора, които обичат да бият жените и любовниците си, и този факт едва ли можеше да му действа успокояващо.

— Изглежда, ще трябва да се задоволим с оскъдното наследство на моето семейство и парчето, което взехте от мината в Минесота — изсумтя Д’Авежан. — Можем да продължим напред с помощта на изкуствения кристал, който успяхме да синтезираме в лабораторията, но ще отнеме доста повече време, та резултатите да станат видими. А това увеличава възможността да бъдем разкрити.

— Затова ли ни е нужен „Жуковски“? — попита Кьотцер, който знаеше, че истинската причина за създаването на компанията „Драконът на късмета“ бе да се прикрие от акционерите, че са дали парите си за един бракуван кораб от съветската ера. — Защото ако остане в открито море, ще е по-трудно да го засекат, отколкото с наземни антени?

— Точно така — потвърди Д’Авежан. — Освен това корабът е с атомни двигатели, тоест разчита сто процента на себе си. Никой не може да проследи енергопотреблението му и да се поинтересува защо гълта толкова много мегавати. Започнем ли операцията, промяната ще е бавна, но неизбежна, а най-важното е, че атмосферата ще реагира точно така, както предвиждат климатичните модели. След не повече от десет месеца светът ще възвърне интереса си към продуктите на „Юродайн“.

Кьотцер остави думите на Д’Авежан да натежат като камък, преди да продължи:

— Минхер, струва ми се доста опасно да изпращаме енергия към небето, за да покачим средната температура на планетата.

— Самата енергия не прави нищо. Промяната се дължи на начина, по който тази енергия се преобразува в кристалите и въздейства на магнитното поле около Земята. Като усилваме дори минимално това поле, ще възпрем проникването на космическите лъчи в атмосферата, а тъкмо те помагат за образуването на големи облачни формации. Заради по-високото си албедо облаците отразяват слънчева светлина обратно в космоса и снижават поглъщането на топлина от планетата. По-малко космически лъчи означава по-малко облаци, което ще доведе до покачване на планетарната температура след пауза от почти две десетилетия. Досега учените не бяха в състояние да дадат разумно обяснение на какво се дължи тази пауза, няма да могат да обяснят промяната и сега.