700 метра под земята [bg]

— Колко коса трябваше да обръснат?

— Достатъчно, за да нося шапки докато ми свалят гипса. — Тя го погледна с усмивка. — Знаеш, че е заради циците, нали?

— Моля?

— О, стига, Мърсър, беше заради циците на Джордан. Затова не я заподозря, не послуша интуицията си. Жалко, но… не мога да кажа, че те виня. Наистина са доста впечатляващи. Или природата е била благосклонна към нея, или е изръсила трийсет хилядарки на някой пластичен хирург в Бевърли Хилс. И ако кажеш кое от двете е, ще ти откъсна едната ръка и ще те пребия с нея.

Мърсър се ухили, но не отрече обвинението ѝ.

— Сигурен съм, че имаше повече от това.

— Няма друг начин, след като е най-старият трик от книгите. Винаги действа. Аз, от друга страна, не ѝ вярвах от мига, когато я видях.

— Женска интуиция?

— Наречи го както щеш, но знаех, че прикрива нещо зад това хубавичко лице и подскачащи цици.

— Моята малка глава е мислела вместо мен, това ли искаш да кажеш?

— Ти си мъж, Мърсър. Няма как софтуерът да надвие хардуера. — Кели трепна, осъзнала двойното значение на фразата. — Това изобщо не си го чувал от мен.

Мърсър се разсмя.

— Никога.

— Както и да е, мисля, че Джордан е казала на шефовете си да ме изключат от играта, защото е усетила, че ровя около нея. Тя те въртеше на пръста си, а Нейт не беше фактор, защото смяташе случая за загуба на време, така че само аз представлявах опасност.

— Има логика — съгласи се той.

— Освен това, ако трябва да съм честна, мисля, че тя ме виждаше като съперница и се е постарала да ме разкара от сцената.

— Кели, говориш смешни неща.

— Не се инати. Знаеш какво имам предвид — а макар че ти се бе изкъпал току-що, тя направо миришеше на секс. — Преди Мърсър да успее да отговори Кели Хепбърн вдигна ръце. — Не съм дошла тук, за да те съдя.

Мърсър завъртя глава. Не знаеше какво да каже. Успя само да се разсмее.

После дойде и моментът Кели да се разсмее.

— Ти си толкова предсказуем… дори мисля, че вече обсъждаш със себе си дали да не ме поканиш на среща.

— Така ли?

— Точно така, но няма да го направя, докато тази къща не се отърве от миризмата на предишната жена.

— Съвсем правилно.

— И гледай да не ме каниш в присъствието на Нейт. Той малко прекалява с протекциите си… което обяснява защо се прави на мачо задник, когато ти си наоколо.

— И това е вярно. Нещо друго?

— Предпочитам тайландска и френска кухня и освен ако нямаш ножица за гипс не смятай, че ще получиш нещо повече, докато не се отърва от него… може би. А сега трябва да вървя. Изпрати ме.

Мърсър трябваше да признае, че му бе приковала вниманието.

Когато излязоха в преддверието, Кели спря, подпря се на патериците и погледна Мърсър в очите.

— Нейт беше прав, нали? Че дрънкаш глупости. Имам предвид как си щял да намериш самолета на Амелия Еърхарт.

Мърсър вдигна пръст пред устните си, за да я накара да замълчи, и отвърна небрежно: