Бляскавият двор [bg]

– Ако се омъжа за него, тя няма да има мотив да ме издаде.

– Но винаги ще те държи в страх. Човек, кой­то заплашва да направи това сега, никога няма да се откаже от него. А ако наистина го разкрие сега...

– Тогава някой предприемчив мошеник, ламтящ за награда, ще ме върне в Осфрид. Освен ако не се сдобия със сигурността на брака – с Уо­рън или някой друг.

– По-скоро самият аз ще се оженя за теб, отколкото да ти позволя да направиш това. – В гласа му имаше твърда, а не шеговита нотка.

Все пак успях да се засмея, но смехът ми бе пресеклив. Може би заради по-раншното вълнение. Може би защото лежахме сами под звездите. Може би беше прос­то заради дързостта на думите му – и онова, кое­то казаното щеше да означава.

– Когато проверих за пос­ледно, ти не беше в положение да ми „позволяваш“ да правя каквото и да било. – Беше толкова близо до мен, тялото му се гушеше в моето. Виждах чертите на лицето му, формата на устните му. И разбира се, усещах мириса на онзи прок­лет ветивер. – Освен това от каква полза би могла да бъде една занимаваща се с фалшифициране на картини, отрекла се от рода си аристократка на някакъв кланящ се на дървета...

Не мога да кажа, че целувката беше напъл­но неочаквана. И не мога да кажа, че не я бях искала.

Отначало в нея имаше колебливост, сякаш той се тревожеше, че може да възразя. Трябваше да знае, че никога не бих го направила. Разтворих устни и чух как лек звук на изненада засяда в гърлото му. А пос­ле всякаква нервност между нас изчезна. Бих казала, че му се поддадох, само че бях точно толкова настоятелна, колкото и той. Обвих ръце около врата му, за да го притегля по-близо, и притиснах силно устните му към моите. Това бе огромното освобождаване на трупано и сдържано с месеци... привличане? Страст? Някакво по-дълбоко чувство? Каквото и да беше, оставих го да ме помете.

Бях споделила няколко вежливи целувки в ъглите на бални зали, кои­то сякаш принадлежаха към някакъв друг свят. Тук нямаше нещо вежливо. Това тук беше жадно и поглъщащо, почти опит на всеки от нас да завладее другия. Почувствах как цялото ми тяло откликва, когато той намести своето върху него. Едната му ръка обгърна лицето ми, а другата се отпусна на хълбока ми. След дългогодишни поучения за добродетелта винаги се бях питала как глупавите момичета можеха да отдават своя­та. Сега разбрах.

Когато той сведе уста към шията ми, прокарвайки пътечка от целувки към ключицата ми, си помислих, че ще се разтопя. Вкопчихме се един в друг в нощта, мъчейки се да се приближим все повече и повече един към друг. Макар че останахме с всичките си дрехи, в един момент се оказах върху него, без да ме е грижа, че така полата ми се вдигна до коляното. Той заплете пръсти в косата ми, докато се целувахме, и я освободи от грижливо поставените фиби.

Пос­ле най-сетне спрях за миг да си поема дъх и успях да се надигна и да седна – макар и в много дръзка поза, при коя­то все още бях възседнала бедрата му. Той прокара пръсти отстрани по лицето ми, проследявайки ключицата ми, а пос­ле ги плъзна обратно към буйните вълни на косата ми.