![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
До предпоследния ред металът на товарача, зад който се свих, беше болезнено леден на пипане.
При последния ред ми се гадеше толкова, че трябваше да седна и да остана неподвижна за малко. Между мен и това, което лежеше отпред, имаше само купчини палети в разбъркана редица, които изглеждаха сякаш бяха изблъскани, за да освободят по-голяма площ. Отвъд куповете можех да видя горната част на нещо, което приличаше на масивни камъни. Наситената светлина, която притискаше мрака към мястото, на което се бях свила, не беше естествена. Беше тежка, някак мрачна светлина и нито един от предметите, които осветяваше, не хвърляше сянка.
Нямам представа колко време ми отне да овладея бунта в стомаха ми. Може да са били пет минути, може да е било половин час, но накрая успях отново да стана и да се придвижа напред. Хрумна ми, че може би не трябва да се придвижвам напред, а трябваше да „бягам като от ада“, както ме беше посъветвал Баронс веднъж, и да не поглеждам назад, но в цялото това бутай-дърпай нещо имаше повече „дърпай“. Трябваше да видя какво става там. Трябваше да знам. Бях стигнала твърде далеч, за да обърна гръб сега.
Надзърнах през ъгъла иззад купчината палети и се дръпнах назад рязко.
Отпуснах се на пода на крака, които отново трепереха, с ръка на бясно биещото ми сърце и се молех жарко да не бях ставала от леглото тази сутрин.
След няколко дълбоки, внимателни вдишвания се облегнах напред и погледнах отново. Мисля, че се надявах просто да съм си го въобразила.
Не бях.
Бях виждала снимки в пътеводители и на картички, но очаквах да намеря такъв тип неща насред пасището на някой фермер, а не в задната част на индустриален склад, в сърцето на промишлен район насред града. Бях също така добила впечатлението, че са по-скромни по размер. Този беше огромен. Опитах се да си представя как е бил докаран тук, но после си спомних, че нямам работа с човешки начини на придвижване. С Фае всичко беше възможно.
Изправен зад около стотина Момчета-носорози и други подбрани Ънсийли, които не хвърляха сянка на тази тягостна, странна светлина, която се пръскаше от него, стоеше долмен33. Два внушителни камъка се издигаха на около осем метра един от друг, а една дълга каменна плоча лежеше върху тях и превръщаше древните мегалити в портал.
Навсякъде около него върху циментовия под бяха изсечени символи и руни. Някои блестяха в кървавочервено, други пулсираха в онова зловещо синьо-черно като камъка, който откраднахме от Малусѐ. Фигура в червена роба стоеше с лице към долмена, дълбока гугла скриваше лицето й.
През камъните духаше арктически вятър, толкова студен, че от него дробовете ме заболяха, но той замразяваше не само плътта ми. Тъмният вятър захапа душата ми с остри ледени зъби и внезапно осъзнах, че ако трябва да му се съпротивлявам още дълго, просто щях да започна да забравям всяка надежда и всяка мечта, които някога са топлели сърцето ми.
Но не вледеняващият душата вятър, нито Момчетата-носорози, нито дори облечената в червено фигура, към която пазачите на Фае се обръщаха с „лорд Господарю“, ме накараха да се свивам в сенките.
Беше фактът, че огромният каменен портал беше отворен. И през него се изливаше орда от Ънсийли.
Двайсет и три
Няма да ви отегчавам с подробности за чудовищата, които минаха през портала в онзи ден. С Баронс щяхме да ги обсъждаме по-късно и щяхме да се опитаме да определим кастите им, а пък и ще се запознаете с повечето от тях достатъчно скоро.
Достатъчно е да кажа, че имаше стотици — високи и ниски, с крила и с копита, дебели и мършави, всички много ужасни и щом пристъпеха през портала, се групираха по около десет с всяко Момче-носорог. От частиците, които събрах, пазачите на Ънсийли имаха за задача да приспособят новите си повереници към света. Моят свят.
Свих се зад купчината палети и гледах, твърде ужасена, за да помръдна. Най-накрая и последното излезе. С още припяване и рязко почукване на скиптър в златно и черно по блестящите символи, облеченият в червена роба лорд Господар затвори портала. Символите почерняха и злобният вятър спря. Светлината в склада стана по-ярка, някак по-светла и всички Ънсийли започнаха отново да хвърлят сенки. Усещанията се върнаха в замръзналите ми лице и пръсти, а мечтите — в сърцето ми.
33
Долмен — мегалитно съоръжение от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Свързани са с религиозните вярвания и с ритуалите на древните хора и често са били използвани за погребения. — Б.пр.