Всичко от начало [bg]

Но все пак можеха да си облекат скафандрите и да скочат навън.

Дали Кстаска не беше постъпила точно така, както винаги предугадила нейната заповед? Едва ли.

В този момент всички високоговорители в кабината запращяха и се събудиха. Тал изненадано изкряка.

— Хей, „Алис Лидъл“! Хей, капитан Джут! Как сте всички днес?

— Как го правят? — попита Марко и протегна ръка към папагала, който кацна на дланта му.

Табита не знаеше. И не я интересуваше особено.

— Имат умни приятели — отвърна тя.

— Страшен номер ни спретна, капитан Джут — продължи гласът. — Ето нещичко и за вас.

Налягането в кабината рязко се повиши.

Тал изпищя, падна по гръб на стената и отчаяно зарита с крака към невидимия враг, който безмилостно смазваше телцето му. Незащитена от угасналата мрежа, Табита се чувстваше така, като че ли вътрешностите й се притискаха към скелета й.

— Престанете, копелета! — извика Марко.

Но налягането вече спадаше.

— Да ти е останал още някой фокус, капитане?

— Само ни дай възможност, педераст такъв! — изрева Марко, докато се пресягаше към задушаващата се птица.

— Това „Не“ ли означава? — попита гласът и зачака отговор. — Добре, сега просто кротувайте там и не пипайте нищо. Съвсем скоро ще се видим — иронично завърши той.

Здраво впримчена от тракторния лъч, „Алис Лидъл“ неумолимо се приближаваше към „Грозната истина“ и нейните парализиращи мрежи. Долната страна на този жесток хищник на космическите пътища се уголеми, докато успяха да различат прозрачен наблюдателен мостик и мъничките фигури на екипажа вътре.

— Виждате ли го? — посочи Табита.

— Кое? — попита Могул.

— Херувима — отвърна тя, надигна се от увисналата си мрежа и внимателно се спусна по рампата, която при новата гравитация бе станала неочаквано стръмна. После се запъти към шкафа със скафандрите.

Марко не разбираше.

— Това серафими ли са? Серафимски кораб ли е?

— Не. — Скафандърът си лежеше там, където го бе оставила, в нейната каюта. Трябваше й костюма за ходене по корпуса. Тя го извади. — Серафимите никога не биха направили такава гадост. Обличайте си скафандрите.

— Къде отиде Кстаска? — попита брат си Саския.

— Ти къде мислиш? — лаконично й отговори Табита, докато навличаше костюма.

— Табита!

Бяха шокирани.

— Тя се опита да ни спаси, Табита!

— Тя постави торпеда!

— Откъде знаете? Откъде знаете, че нарочно не ги е повредила?

— Хей, я стига, Табита, нали не смяташ…

— Откъде знаете? Откъде бихте могли да познавате тези космически попови лъжички… — Тя закопча ключалката на яката си и се пресегна за шлема. — Кой друг притежава техническите способности да залови някого насред скок?