Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вълкът през зимата [bg]
Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълкът през зимата [bg]

Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:

Градчето Проспъръс в щата Мейн се радва на благоденствие във времена, когато всички останали трудно оцеляват. Жителите му са заможни, а бъдещето на децата му – обезпечено. Проспъръс отбягва чуждите хора, но се грижи добре за своите. Всичко там се върти около старата черква, пренесена от Англия камък по камък от основателите на селището преди няколко века. Но един мъртъв бездомник и изчезналата му дъщеря привличат в Проспъръс неумолимия частен детектив Чарли Паркър, спохождан от духовете на своите убити близки. Паркър е опасен мъж. Действията му се направляват от състрадание, ярост и желание за мъст. В негово лице градчето и неговите закрилници срещат заплаха, многократно по-голяма от всяка друга в дълголетната им история, а в лицето на добре устроените и защитени жители на този малък град в щата Мейн Паркър ще се сблъска с най-злонамерените си противници. Чарли Паркър трябва да умре, за да може Проспъръс да оцелее – Проспъръс и тайната, скрита под старата черква...
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 146
Перейти на страницу:

Докато смучех молива и се мъчех да се сетя защо Уорънър си е направил труда да лъже за нещо, което може да се провери толкова лесно, получих допълнително обаждане от службата по охраната в „Боудън“. Някакъв техен доцент искал да се срещне с мен. Всъщност той бил свободен този следобед и ако съм имал време, можело да прескоча до колежа.

- Той наистина ли каза това? - попитах.

- Какво да е казал? - не разбра секретарят.

- Да прескоча?

- Той така си говори. От Англия е.

- Ах.

- Да. Ах.

- Моля, предайте му, че ще ми е приятно да прескоча.

Някъде в Боудънския факултет по религия името Уорънър бе включило малък алармен звънец.

Доцент Иън Уилямсън изглеждаше точно така, както винаги съм си представял академиците и както те рядко изглеждат: леко разчорлен (не толкова, че да буди безпокойство за психическото си здраве), със слабост към жилетките и разновидностите на туида, при все че при него потенциалната старомодност на облеклото се компенсираше от избора на гуменки „Кънвърс“. Беше младолик, брадат и весело разсеян, сякаш всеки момент можеше да зърне някой интересен облак, да хукне подире му и да го хване с ласо.

Както се оказа, Уилямсън беше десет години по-голям от мен, но очевидно академичният живот му понасяше. Преподаваше в „Боудън“ вече над двайсет години, макар че все още говореше като гост за уикенда в Даунтън Аби31. Честно казано, ако доцент Уилямсън не можеше да свали в Мейн жена с акцента си, тогава нищо друго не би му помогнало. Неговите специалности бяха религиозната толерантност и мистичните традиции, а кабинетът му в красивата стара сграда на факултета бе пълен с книги и най-различни антикварни религиозни джунджурии, така че представляваше нещо средно между библиотека и пазарска сергия.

Той ми предложи кафе от своята машина „Неспресо“, качи краката си върху куп книги и ме попита защо се интересувам от Майкъл Уорънър.

- Бих могъл да ви задам същия въпрос - отвърнах аз, - тъй като той, както излиза, не е учил във вашия колеж.

- Аха, фехтовка - рече Уилямсън. - Добре. Разбирам. Чудесно.

- Моля?

- Фехтовка. - Той направи париращ жест с въображаема рапира, придружавайки го със свистящ звук, за да е сигурен, че ще го разбера. Но аз не го разбрах.

- Извинете, на дуел ли ме предизвиквате?

- Какво? Не. Имам предвид словесна фехтовка - доброто старо нападение и париране. Филип Марлоу и прочие. Аз казвам, вие казвате. Нали разбирате, нещо от този род.

Той ме гледаше оживено, аз него - не чак дотам.

- Е, може би не - каза Уилямсън и ентусиазмът му се поизпари. Почувствах се така, сякаш бях ритнал кученце.

- Нека кажем, че се интересувам от Проспъръс – подех аз. - И от пастор Уорънър. Той прави впечатление на особен човек в един странен град.

Уилямсън посръбваше своето „неспресо“. На иначе празното бюро зад него забелязах три книги с обърнати към мен гърбове. И трите свързани със „зелените лица“. Тяхното набиващо се на очи присъствие едва ли беше случайно.

- Майкъл Уорънър постъпи в „Боудън“ като студент по хуманитарни науки, когато беше на двайсет и няколко години - каза Уилямсън. - От самото начало си пролича, че интересите му са насочени главно към изучаване на религиите. Програмата е натоварена и обикновено привлича само студенти с истинско влечение към предмета. Пълният курс на обучение се състои от девет цикъла лекции, краткият от пет, с два задължителни: „Въведение в науката за религиите“, или Рел. 101, и „Теория на религиите“. Останалите обхващат свободно избираеми комбинации от дисциплините „Азиатски религии“, „Ислям и следбиблейски юдаизъм“, „Християнство и секс“, „Библия и сравнителни изследвания“. Това достатъчно ясно ли беше?

- Абсолютно.

Уилямсън се намести по-удобно на стола.

- Уорънър не беше от най-способните студенти. Всъщност известно време приемането му бе на кантар, но той имаше подкрепата на влиятелни хора.

- От Проспъръс?

- И не само оттам. Ясно беше, че се полагат усилия приемането му да се уреди. От друга страна, знаехме, че в курсовете за отдадени на религията студенти има място и...

вернуться

31

Downton Abbey - имение на английски аристократи, в което се развива действието на едноименен ТВ сериал, копродукция на Великобритания и САЩ. - Бел. прев.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)