Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Какво би могъл да направи човек? Насочваш вниманието си към едрите риби и оставяш другите да се измъкнат. Изправяш пред тях убиец като Костотрошача и те направо откачат, обаче Костотрошача всъщност е само върхът на айсберга, а агенти като Рики трябваше да се научат да носят този товар сами.
Завиха, тя погледна надясно и видя два черни линкълна „Континентал“ да спират зад тях. Подире им се точеха и седем патрулни коли от магистралата, които прелетяха през завоя, пуснали лампите, но не и сирените си.
— Според теб сутрин ли е?
— Първа зора — отговори Марк. — Според мен се брои. Трудно ми е да повярвам, че след толкова време наистина ще намерим нещо. Преследваш някого с години, а дори не си го зървал. А после някой ти се обажда по телефона и всичко приключва.
— Кой знае защо се съмнявам — каза тя. — Забравяш, че самият той се е обадил по телефона. Защо Трошача ще ни насочва към себе си?
— Защото не е същият човек, който преследвахме преди две години.
Според лепенката от вътрешната страна на чука той тежеше три килограма и половина. С каква сила трябва да замахнеш с тежък три кила и половина чук, за да строшиш лакътната и лъчевата кост, без да допуснеш назъбените им краища да пробият кожата?
Този въпрос дълбаеше в главата на Райън, докато стоеше над надигащото се в ритъм с дишането тяло на Бъртън Уелш.
Беше дошъл на себе си от втория удар на Райън, който отскочи от предмишницата (първият изобщо не беше улучил). Прокурорът вече не викаше — просто се беше вторачил в Райън и дишаше тежко.
— Съжалявам, не искам да го правя — изхриптя Райън.
Мъжът изкрещя нещо, което напомняше на поредица от ругатни, после млъкна и отново задиша тежко.
— Трябва да ти счупя само десет кости — обясни Райън. — Трябва да го направя, нямам избор, дъщеря ми е при него.
Нова поредица ругатни.
Райън отново размисли над положението си, за стотен път, опитвайки се да намери заобиколен начин, за да не чупи повече кости, но всичките му разсъждения водеха до едно и също. Костотрошача щеше да убие Бетани. Единственият възможен начин да му попречи беше да нарани този човек.
А утрото наближаваше, може би вече беше настъпило.
Вдигна чука на рамо и се прицели в ръката на Уелш. Ако отстъпеше назад и просто замахнеше свободно, щеше да удари тавана, а ако не го направеше, най-вероятно щеше да размаже ръката. Вместо това трябваше да се прицели и да стовари чука по-силно, отколкото последния път.
Ръцете му трепереха. Какво беше една счупена кост? Какво беше само една счупена кост в общата картина? Какво беше една счупена кост в сравнение с живота на дъщеря му?
Райън обаче не можеше да престане да трепери, вече и краката му се тресяха. Внезапно се ужаси, че ако не замахне сега, може съвсем да изгуби решителността си. Може би нямаше да има сили да спаси дъщеря си.
В пристъп на паника, той закрещя, както беше застинал в готовност над ръката на прокурора.
А когато въздухът в гърдите му свърши, стисна очи и замахна с чука с всички сили.
— Наляво.
Марк зави наляво по магистрала 83 и се понесе на юг, следван от черните линкълни и от полицейските коли с пуснати лампи. Движеха се безшумно, приближаваха все повече към каменната кариера, която въздушните патрули бяха определили за главна цел.
От двете страни на двулентовия път имаше царевични ниви, късна есенна култура, която изглеждаше сива на все по-силната светлина. Можеше да бъде обикновена ленива есенна сутрин и никой да не подозира, че някой някъде е в беда.
Невръстна проститутка в Банкок.
Село с майки в Афганистан.
Прокурор в Тексас.
Радиостанцията й изпука:
— Наближавате пътя.
Първите двама не можеха да разчитат на подкрепления, които да им се притекат на помощ.
Самата тя беше подкреплението на Бъртън Уелш.
— Насам, насам!
Посочи изкривената табела за Ландърс Лейн и Марк зави с буика по един черен път, пресичащ полето.
Профучаха по чакълестия път и изпратиха облаци прах към задните автомобили.
— Добре, намали. На около двеста метра си. Каменната галерия е отдясно на превключвателната подстанция.
Рики включи радиото: