Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на милиарди [bg]
Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на милиарди [bg]

Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Китай е готов да повали САЩ и да поеме властта над света. Жервите са без значение. Играта на милиарди вече е започнала… Какво ли може да накара изпълнителния директор на Нюйоркската фондова борса, председателя на Федералния резерв и министъра на финансите спешно да търсят президента на САЩ в полунощ? Нищо по-малко от сериозна заплаха за националната сигурност! Но в момента, в който колата им влиза на територията на Белия дом, някой друг поема контрола над нея и охраната се намесва. Автомобилът е направен на решето, а всички в него умират. Миг преди смъртта си директорът на Фондовата борса успява да изпрати мистериозно съобщение на своя син — Боби Астър. Боби е звездата на „Уолстрийт” — хедж фондът на негово име върти търговия на стойност 5 милиарда долара. Дълбоко отчужден от баща си, той все пак се заема да разследва трагичната му смърт. Бившата му съпруга — специален агент Алекс Форца от ФБР, пък е по следите на елитна терористична групировка, която готви кървава баня в сърцето на Ню Йорк. Скоро става ясно, че и двамата са застанали на пътя на могъщи международни играчи, за които милиардите са като жълти стотинки. Играта е от съвсем друг порядък — надигащият глава Китай най-после е готов да предизвика досегашния световен хегемон САЩ. Краят на света, какъвто го познаваме, е дошъл. Третата световна война е не само по улиците, но и във всяка машина, която наглед улеснява живота ни, но всъщност ни прави зависими. И контролът над нея решава кой ще властва и кой ще се подчинява, кой ще живее и кой ще умре.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 151
Перейти на страницу:

— Какво му каза?

— Фирмата не се продава. Нито сега, нито когато и да било.

— Значи сме прецакани.

— Той обмисля инвестицията си.

— Кой идиот би вложил парите си във фонда сега? — учуди се Шанк.

— Аз — отвърна Астър. Приятелят му се отпусна в стола си.

— Работя за луд човек.

56

— Ако Маквей попита къде съм, просто й кажи, че не се чувствам добре. Измисли си нещо… че случилото се ми е повлияло по-сериозно, отколкото съм предполагала. Знаеш процедурата.

Алекс седеше във форда на Бари Минц на отбивката за почивка на магистралата на осем километра от летище „Тетърборо", където Боби държеше самолета.

— Знам процедурата — отвърна Минц. — Въпросът е дали Джан ще се върже.

— Да се надяваме, иначе завръщането ми няма да е от най-щастливите. — Жената погледна колегата си, който взе една черна раница от задната седалка. — Донесе ли всичко, за което те помолих?

— Искам да живея, нали? — Минц откопча ципа и започна да вади нещата едно по едно. — Микропредавател, слушалка-приемник, резервна батерия.

— А другото нещо? — попита Алекс, след като прибра всичко обратно.

— И другото нещо — отвърна Минц.

По-добре беше да не обсъждат „другото нещо", което представляваше ново поколение устройство за събиране на информация. Достатъчно беше да се спомене, че притежанието на подобно нещо представляваше нарушение на правния кодекс както от граждани, така и от служители на реда. Алекс го наричаше „вакуума".

Закопча раницата и отвори вратата.

— Ще те уведомя какво е положението веднага след като науча нещо ново. Трябва да се върна утре късно през нощта или рано сутринта в четвъртък.

Минц се опита да я дари с окуражителна усмивка.

— Готова си да стигнеш доста далеч по този случай… дори за теб.

— Аха, да, знаеш какво казват. Първо действай, после се извинявай.

— Ще го имам предвид.

— Просто дръж Бил Барнс под око. Ако научиш нещо, искам да го разбера преди него.

Алекс се качи в чарджъра и се замисли за следващата си цел. Получи самолета. Получи си играчките. Сега трябваше да намери необходимата й информация. Някой в Лондон знаеше кой беше наел Люк Ламбер. Нямаше да се прибере у дома, докато не разбереше необходимото.

Точно за три минути измина осемте километра до „Тетърборо". Намали скоростта от 180 на 135 (за всеки случай), когато зави към входа на летището, и си намери удобно място за паркиране до контролната кула. Преди да излезе от колата, прибра чантата на Минц в сака си.

Един стюард в униформа я чакаше на тротоара.

— Мога ли да взема багажа ви, госпожо?

Алекс мина покрай него и продължи към модерния терминал.

— Просто ме заведете до самолета.

Протоколът за осъществяване на частни полети беше подобен на този на пътническите, отбеляза жената, само дето ги нямаше опашките, лошото настроение, разглезените деца и най-важното, закъсненията. Пет минути след като се чекира, вървеше по пистата към 04. Лъскавият черен летателен апарат беше зареден и готов за излитане.

Помощник-пилотът стоеше до стълбата и й предложи ръка, когато стигна до него.

— Добър ден, госпожо Астър — поздрави мъжът.

Алекс спря като попарена и се опули срещу човека. Огледа го внимателно, но гневът и бързо я напусна.

— Добър ден.

— Пазете си главата.

Наведе се, за да влезе в самолета, но когато се озова вътре, осъзна, че може да се изправи спокойно. Летателният апарат можеше да превозва дванадесет пасажери и на всичките щеше да им е изключително комфортно. Имаше шест огромни кожени кресла, разположени едно срещу друго от двете страни на салона, едно бюро вдясно и диван до задната част на лявата стена.

Алекс се разположи в едно от креслата и се захвана за работа. Откопча сака си, извади тетрадките си и ги сложи на разтегателната маса. В тях се съдържаше всичко, което беше свалила за „Екзекютив Ауткъмс", частната военна компания, която беше наела Люк Ламбер за провалилия се преврат в Западна Африка, и наследница на Глобална реакция, анализ, разузнаване и логистика, или така наречената ГРААЛ.

Стюардът и предложи топла хавлия и постави купичка с печени бадеми пред нея. Информира я, че вечерята по време на полета ще бъде печена патица a l'orange с див ориз и задушено брюкселско зеле. Ако госпожата желаела горещ лава кейк за десерт, трябвало да каже сега, за да бъде включен в менюто и за да може госпожата да се наслади на нощния си сън. Госпожата отказа десерта и предложението за шампанско, като помоли вместо него за еспресо и малко мир и спокойствие, благодаря ви много.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)