Игра на милиарди [bg]

55

— Какво, по дяволите, се е случило с теб?

Както винаги Марв Шанк беше предвидил точния момент на пристигането на Астър. Стоеше до рецепцията и се залепи за него, докато вървеше по коридора.

— Не питай.

Шанк го хвана за ръката, за да го спре.

— Питам те. Астър се освободи.

— Видях затварянето. С какво разполагаме?

Марв стисна челюст, погледът му се луташе насам-натам, гневът струеше от всеки потен сантиметър на тялото му.

— Адвокатите са в конферентна зала едно — успя да каже след цяла болезнена секунда. — Брад Зарек е в конферентна зала две и като че ли е напът да получи сърдечен удар.

— Носи ли бейзболната си ръкавица?

— Каква ръкавица?

— Забрави. Какво става с Ревънтлоу?

— В офиса ти е.

— И?

— Усмихва се като котката, която е изяла канарчето. Астър спря в края на коридора и влезе в офиса на ФД.

— Сподели лошите новини.

Финансовата директорка на „Комсток" беше руса, слаба като хрътка жена на име Манди Прайс, която беше оставила съпруг и семейство, за да прави кариера и да бяга по маратони. Таблицата на стената сочеше, че тази година беше участвала в осем надпревари, а все още беше юли.

— Вътре сме с шестстотин милиона долара.

— С колко кеш разполагаме?

— Петдесет.

— Значи сме изгубили половината.

— Точно така. Във фонда са останали три милиарда — само акции, — но повечето позиции са негативни или засмукват вода. Ако продаваш, ще бъдеш сериозно ударен.

— Колко сериозно?

— След двата милиарда, които изгуби заради юана, и петстотин и петдесетте милиона, за да посрещнеш исканията за марджин? Има ли значение?

Астър пресметна всичко в главата си. Щеше да е вътре с повече от два милиарда от пет само за един следобед. Загуба над 50 процента. Усмихна се.

— Благодаря ти за новините. За момент се бях разтревожил.

Излезе от офиса и тръгна през търговския отдел. Не искаше да поглежда никого. С периферното си зрение забеляза, че Гудчайлд и Лонгфелоу излетяха от столовете си, готови да сипят обяснения. Вдигна ръка срещу тях. Изражението му беше достатъчно красноречиво. Дори не си помисляйте да се приближавате. Двамата британци разумно отстъпиха към безопасната зона на бюрата си.

Астър забави крачка, преди да влезе в офиса си. След като си тръгна от „Чери Хил", първо отиде в кабинета на доктора си. Ножът беше пропуснал всички важни вени, но беше отчупил парченце от костта му и вероятно беше наранил мускула. Лекарят искаше веднага да влезе в болница, за да го оперира. Астър го убеди да му направи двадесет шева, да му даде демерол и обеща да размисли, ако болката стане прекалено силна. След това се отби до дома си, за да си вземе душ и да се преоблече. Въобще не смяташе да се обажда на Джанет Маквей. Ако Алекс смяташе, че информацията му е толкова важна, можеше да й се обади сама.