Игра на милиарди [bg]

Последният номер изглеждаше подозрителен от самото начало. Не намери нищо за „Мелсен Инкорпорейшън" в интернет. Адресът беше склад на UPS, което подсказваше за наета пощенска кутия. Обаждането беше траяло само двадесет секунди, толкова кратко, че беше възможно да е било грешка. Грило набра номера. Отговори някаква жена.

— Здравейте, Кристи е на телефона.

— Здравейте, обажда се Джон Стюарт от Нюйоркската фондова борса. Обаждам се във връзка с Едуард Астър.

— Кой?

— Едуард Астър. Бившият изпълнителен директор на Борсата.

— Мисля, че сте сбъркали номера. Не познавам никого с това име.

— Извинявам се, но според разпечатките ни някой от вашата компания е звънял на господин Астър на шести юли тази година.

— Невъзможно — отвърна жената. — Имам този номер само от седмица. Бихте ли повторили кой сте?

— Няма значение. Грешката е наша. Довиждане.

Грило си записа да се обади на контакта си в телефонната компания и да поиска повече информация за „Мелсен Инкор-порейшън". Доставчиците на телефонни услуги наистина заличаваха номерата, но изчакваха поне шест месеца, преди да ги дадат на някой друг.

Майкъл бутна стола назад и разхлаби вратовръзката си. В заведението бяха останали само двама посетители, а персоналът приготвяше масите за вечерната навалица. Помещението беше прекалено тихо. Имаше нужда от шум, за да мисли. Предпочиташе постоянната шумотевица и разговорите, на които се наслаждаваше в „Балтазар".

Следващата му задача беше да провери движението по кредитните карти на Астър. Мъжът беше използвал най-често своята „Виза". Грило се съсредоточи върху миналия петък. Имаше плащания към „Йелоу Каб" за 10 долара, „Старбъкс" на „Бродуей" и „Четиридесет и втора" за 12, „Боби Ванс Стекхауз" за 65 и „Барнс Енд Нобъл" на „Пето" за 200. Таксиметрови услуги за 10 долара нямаше да го отведат на разстояние по-голямо от 3 километра в коя да е посока. Сметката за 12 долара в „Старбъкс" вероятно беше за двама души, както и посещението в „Боби Ванс".

Грило състави картина как Астър напуска Борсата в 9:30, хваща си такси, за да се срещне с Палантир в „Старбъкс" на Таймс Скуеър, след което се връща в Борсата, за да запознае Пенелъпи Еванс с новините в „Боби Ванс". Това беше нещо, но не беше достатъчно.

Последното плащане за деня беше на стойност 225 долара в ресторант в Ойстър Бей. Астър като че ли беше кротувал в събота, имаше само един разход: двупосочен билет за Вашингтон, с който отлиташе на следващата сутрин.

Грило се обади на своя контакт в компанията за кредитни карти и поиска подробна информация за направените в петък плащания на Астър и точните часове, в които картата беше използвана. Остави телефона и потърси цигарите си в джоба. Имаше предчувствие за „Мелсен Инкорпорейшън". Кратката продължителност на разговора в комбинация с наетата пощенска кутия в UPS и невъзможността да намери предишния собственик на номера му подсказваха за нещо нередно. Обади се на контакта си в телефонната компания.