![Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/7/igra-na-miliardi-bg-download.jpg)
Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
— А инвестицията на обществото?
— В безопасност е, както виждате.
Старецът се извърна, грозното му лице беше изкривено от гняв.
— Виждам сгради без обитатели. Улици без автомобили. Река, която мирише на тор. Виждам град без граждани. Ти какво виждаш?
— Всичко ще се промени, когато отида в Пекин и стана вицепремиер.
— Ако отидеш в Пекин.
— Лидерите са запознати с убежденията ми. Знаят, че съм привърженик на по-конкурентен юан. Затова ме повикаха.
— Какво ще стане с онези, които желаят да задържат валутата ни силна?
— Те са капиталистически марионетки и ще бъдат изобличени като такива.
— Американското влияние е значително. Те искат да купуваме продуктите им и да създадем средна класа. Имат много съюзници в партията.
— Когато настъпи времето, ще последваме примера им. Но не и сега. Не и когато фабриките затварят, а хората нямат работа и храна. Не и когато банките ни са с огромни дългове от непродадените сгради. Не и когато хората пазят последните си спестявания от страх какво ще се случи в бъдеще.
— Говориш мъдро, но…
— След като действаме, икономиката ще се стабилизира. Износните ни стоки ще станат по-евтини. Бизнесът ни ще процъфти. Хората няма да се страхуват да харчат. Доверете ми се, старейшина Чен.
— Правя го. Винаги си ми бил като син. За другите не мога да гарантирам. Те се тревожат за парите на обществото.
— Глупаво е.
— Един милиард долара не са нещо глупаво.
— След време ще имаме четири пъти по толкова. Взел съм мерки.
Старейшина Чен беше престъпник от изключително дълго време, за да пропусне конспирацията в думите на Лий.
— О?
— Съвсем скоро ще се случи нещо, което ще даде на страната ни всичката сила, която ни е необходима, за да се опълчим на американците.
Старецът се усмихна с беззъба усмивка.
— Мога ли да попитам какво?
— Търпение, старейшина Чен. Мога да ви кажа едно нещо. Когато се случи, ще разберете. Както и всеки човек по целия свят. Особено нашите американски приятели.
— Ще предам съобщението ти. Междувременно мога ли да им кажа, че ще можеш да им изплатиш инвестицията в твоята компания?
— Можете да ги уверите, че парите им са в безопасност.
Мъжете стигнаха до ролс-ройса на Чен. Единият от бодигардовете му държеше вратата отворена. Госпожица Мей седеше на задната седалка с ококорени очи. Лий виждаше, че тя трепери. Старейшина Чен се плъзна в колата с лекотата на мъж наполовина на неговата възраст и се разположи близо до младата жена. Погледна към Магнус.
— Един милиард долара, вицепремиер Лий. Да им кажа ли в понеделник?
54
Майкъл Грило напредваше.
Часът беше четири и тридесет следобед. Седеше на една от задните маси на „Би Ел Ти Стек" на „Петдесет и седма" и „Парк". Довършваше кафето си и оглеждаше заведението. Осветлението беше слабо и няколко посетители бяха седнали тук и там. Думите на Джеб Уошбърн, че Палантир е софтуерна програма, която правилно предсказва бъдещи събития, не му излизаха от главата. Не трябваше да действа предсказуемо. Щеше да посещава отново любимия си „Балтазар", когато свършеше работата. Дотогава щеше да промени начина си на действие, за да не бъде разпознат — и да не бъде предсказуем — за онзи, за Палантир, и за всеки друг, който можеше да наблюдава. Доволен, че никой от останалите посетители не му обръщаше никакво внимание, Грило се върна към работата си. Намираше се в безопасност… поне за момента.
Всяко разследване изискваше теория, хипотеза, около която да наредиш доказателствата и да изградиш случая си. Теорията на Грило беше, че човекът, който се наричаше Палантир, се беше обадил на Едуард Астър в петък сутринта. След това Астър беше напуснал Борсата, за да вземе някакво доказателство — писмено или друго — от него, което се е отнасяло до разследването.
Сега трябваше да потърси това доказателство.
Заразглежда бележника отзад напред, като започна от миналия петък и се връщаше седмица по седмица. Отбеляза 8 юли, понеделника след Деня на независимостта, като датата, в която разследването им беше започнало. Преди тази дата Едуард Астър се беше срещал с Пенелъпи Еванс не повече от три пъти на седмица. След осми двамата бяха започнали да се срещат по седем пъти на седмица. Нещо се беше случило.
Грило взе смартфона си и отвори файла, който беше получил от своя контакт в най-големия доставчик на телефонни услуги в страната, в който бяха всички входящи и изходящи обаждания на Едуард Астър през последните деветдесет дни. Свали файла на приложение, което сам беше разработил. То използваше прост алгоритъм, за да анализира на кои номера се беше звъняло най-много и на кои най-малко. Интересуваше се от номер, който беше звънял за първи и вероятно единствен път на 5 или 6 юли.