Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Бран знаеше, че когато мъж и жена делят постеля, мъжът лежи върху жената, и си помисли, че да спиш под лорд Мандърли е все едно да спиш под паднал кон. Сир Родрик кимна съчувствено на знатната им гостенка.

— Ще се намерят и други ухажори, милейди. Ще се постараем да ви намерим по-подходяща партия за вашия вкус.

— Навярно няма да се наложи да търсите прекалено далече, сир.

След като се сбогуваха, майстер Лувин се усмихна.

— Сир Родрик, убеден съм, че милейди ви харесва.

Сир Родрик се окашля и ги погледна смутено.

— Много беше тъжна — каза Бран.

Сир Родрик кимна.

— Тъжна и мила, а и не е чак толкова непривлекателна за годините си, при цялата й скромност. Но въпреки всичко е опасна за мира в кралството на брат ви.

— Тя? — попита удивен Бран.

Отговори му майстер Лувин.

— След като липсва пряк наследник, със сигурност ще се появят много претенденти за поземлените владения на Рогов лес. Толхарт, Флинт, Карстарк, всички те имат връзки с дома Рогов лес по женска линия, а Гловър осиновиха копелето на лорд Харис в Дълбоки лес. Дредфорт няма претенции, доколкото знам, но земите им са съседни и Рууз Болтън едва ли ще подмине такъв шанс.

Сир Родрик подръпна мустаците си.

— В такъв случай нейният суверен трябва да й потърси подходяща партия.

— А ти защо не можеш да се ожениш за нея? — попита Бран. — Каза, че е добра, а и Бет ще си има майка.

Старият рицар сложи ръка на рамото му.

— Много мило от ваша страна, мой принце, но аз съм само един рицар, и при това стар. Да речем, че бих могъл да опазя земите й няколко години, но щом умра, лейди Рогов лес ще се озове в същото блато, а и съдбата на Бет може да се окаже по-тежка.

— Тогава нека незаконният син на лорд Рогов лес стане наследник — каза Бран и си помисли за Джон.

— Това би удовлетворило Гловър — отвърна сир Родрик — и може би духа на лорд Рогов лес, но не мисля, че лейди ще ни заобича. Момчето няма нейната кръв.

— Все пак — намеси се майстер Лувин — трябва да се обмисли. Лейди Донела е минала плодовитата си възраст, както сама каза. Ако не е незаконният, кой тогава?

— Бихте ли ме извинили? — Бран чуваше долу на двора виковете на скуайърите и шума от играта им с мечове, кънтенето на стомана.

— Както желаете, принце — каза сир Родрик. — Справихте се добре.

Бран се изчерви от радост. Да се правиш на владетел не се оказа толкова досадно, колкото мислеше, а и след като лейди Рогов лес бе много по-кратка от лорд Мандърли, дори му останаха няколко часа дневна светлина да се види с Лято. Обичаше да прекарва по малко време всеки ден със своя вълк, когато сир Родрик и майстерът му позволяха.

Веднага щом Ходор пристъпи в гората на боговете, Лято се появи под един дъб, сякаш вече знаеше, че идват. Бран зърна и един дълъг черен силует зад високите храсти.

— Рошльо! — извика той. — Тук, Рошльо. При мен. — Но вълкът на Рикон изчезна толкова бързо, колкото се бе появил.

Ходор знаеше кое е любимото място на Бран и го отнесе до брега на езерцето, под широката корона на дървото на сърцето, където лорд Едард коленичеше да се помоли. Когато пристигнаха, по водната повърхност игриво пробягваха малки вълни и отражението на язовото дърво трептеше и танцуваше. Но вятър нямаше. За миг Бран се озадачи.