Вихрената годеница

Глава тринадесета

Косите на модно фризираната перука бяха с толкова златист оттенък, че сякаш искряха на свещите в преддверието.

— Свали я! — каза Жан Марк глухо.

— Не ставай смешен, тя е част от моята маскировка. — Жулиет придърпа виненочервеното си копринено наметало, докато слизаше по стълбите. — Намирам, че е великолепна. Мари твърди, че мадам Ламартин била получила косата за перуката от някакво шведско селце, в което всички жени имаш коси с такъв цвят.

— В кафенето всички ще се вторачат в теб.

Така, както сега Жан Марк се беше вторачил в нея. Жулиет изпита силен трепет, а възбудата, която почувства предишната вечер, се прояви наново. Четеше по лицето му чувство, което в никакъв случай не беше неодобрение.

— Ще се заплеснат в новата любовница на Жан Марк Андреас, а не в гражданката Справедливост.

— В моята любовница ли?

— Дантон твърдеше, че трябва да си измисля по-добър костюм, а пък и ти самият се изказа крайно оскърбително за почерненото ми от сажди лице. — Жулиет се приближи бавно към венецианското стенно огледало в златна рамка и приглади дългите къдрици, които падаха като блещукащи спирали по голите й рамене. — Изглеждам съвсем различно. Така се харесвам много повече. Да, това трябва да бъде постоянният ми костюм.

— И единият, и другият са еднакво неподходящи. Никак не ми харесват русокоси жени.

Жулиет погледна Жан Марк в огледалото.

— Но защо? Та това е новото ми амплоа. Ти си един богат и пребогат мъж, който вече е имал любовници. Аз живея в твоя дом. Няма нищо по-естествено от това да спя с теб в едно легло.

— Да, това е съвсем естествено. — Той присви очи. — Какъв номер кроиш, Жулиет? Аз не съм мъж, който безнаказано се оставя да го водят за носа.

— Аз не те водя за носа, просто нищо друго не ми дойде на ум. Защо имаш нещо против да играя ролята на твоя любовница? — Жулиет щракна с пръсти. — Ах, досещам се, в твоите очи не съм достатъчно ravissante25. Знам добре, че не съм чаровна, но това не ме засяга особено.

— Наистина ли?

Тя тръсна предупредително глава.

— Във Версай имаше някои дами, които изобщо не бяха красавици и все пак умееха да покоряват мъжете. — Тя помръкна. — Съжалявам, че не съм обръщала повече внимание на изкусителните им похвати. — Челото й се проясни наново. — Но аз със сигурност ще изиграя много добре ролята си. В края на краищата не съм глупава, а ако направя нещо погрешно, ти ще ме поправиш. Ти имаш повече опит от мен в общуването с разпуснатия свят.

— Значи ще трябва да играя ролята на твой учител, така ли?

— Не, ти трябва само… — Тя не довърши, защото срещна погледа му в огледалото. Тогава й мина през ум, че беше отишла много далеч. Какъв дявол я беше накарал да тласне Жан Марк в онази посока, която тя на всяка цена желаеше да избегне? Той я гледаше така, както онази вечер в трапезарията и тя усети като тогава недостиг на въздух. Побърза да избегне погледа му. — Е, по всяка вероятност ще се справя много добре и сама.