Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Сол вдигна двудневната си дъщеричка до рамото си и погледна навън над леко сияещата долина.
— Каква лудница. Нищо не върви така, както си мислехме. Само проклетият кораб да беше тук… на него има режещи инструменти, в случай, че се наложи да освободим Брон от това… това нещо… Тя и Мастийн биха имали шанс да оцелеят в корабния лазарет.
Консулът остана коленичил и втренчен в нищото. След миг той каза: „Почакай тук с нея, моля те“ и изчезна в тъмната паст на входа на Сфинкса. Пет минути по-късно се върна с голямата си пътна чанта, извади от дъното й една навита черга и я разгъна върху каменното стъпало на гробницата.
Беше древна, малко по-къса от два и малко по-широка от един метър. Сложно изтъканата материя бе избеляла от вековете, но полетните моновлакна все още блестяха като злато на бледата светлина. Тънки проводници свързваха килима с единичната енергийна клетка, която сега откачваше консулът.
— Мили Боже — прошепна Сол. Той си спомни разказа на консула за трагичната любов на баба му Сайри с хегемонийския моряк Мерин Аспик. Любов, вдигнала бунт срещу Хегемонията и хвърлила Мауи-Обетована в дългогодишна война. Мерин Аспик беше долетял във Фърстсайт на килимчето на един свой приятел. Консулът кимна.
— Принадлежало е на Майк Ошо, приятел на дядо Мерин. Сайри го оставила в гробницата си, за да може Мерин да го открие там. Той ми го даде, когато бях дете — точно преди Битката за Архипелага, в която загина той и мечтата за свобода.
Сол прокара длан по вековното килимче.
— Жалко, че не може да работи тук. Консулът вдигна поглед.
— Защо да не може?
— Магнитното поле на Хиперион е под критичното равнище за ЕМ превозни средства — отвърна Сол. — Затова вместо ЕМПС-та, тук има дирижабли и плъзгачи, затова „Бенарес“ вече не функционира като левитационен кораб. — Той замълча, чувствайки се глупаво да обяснява това на човек, който е бил хегемонийски консул на Хиперион в продължение на единайсет местни години. — Или греша?
Консулът се усмихна.
— Прав си, че стандартните ЕМПС-та не действат тук. Прекалено масивни са, за да се издигнат. Но самото хокингово килимче е подемна сила, то почти няма маса. Изпробвал съм го, когато живеех в столицата. Не лети гладко… но ще може да вози един човек.
Сол отново погледна към долината, покрай блестящите очертания на Нефритената гробница, Обелиска и Кристалния монолит, дотам, където сенките на скалната стена скриваха входа към Пещерните гробници. Зачуди се дали отец Дюре и Хет Мастийн са все още само… все още живи.
— Мислиш да отидеш за помощ ли?
— Мисля един от нас да отиде за помощ. Да върне тук кораба. Или поне да го освободи и да го прати обратно на автопилот. Можем да теглим жребий, за да определим кой ще отиде.
Беше ред на Сол да се усмихне.
— Помисли, приятелю. Дюре не е в състояние да пътува и във всеки случай не знае пътя. Аз… — Сол повдигна Рахил, докато темето й не докосна страната му. — Пътуването може да продължи няколко дни. Аз — ние — не разполагаме с няколко дни. Ако изобщо нещо може да се направи за нея, ние трябва да останем тук и да се възползваме от шанса си. Ти си този, който трябва да отиде.
Консулът въздъхна, но не възрази.
— Нещо повече — добави Сол, — корабът е твой. Ако някой е в състояние да го освободи от забраната на Гладстоун, това си ти. А и добре познаваш генерал-губернатора.
Консулът погледна на запад.
— Чудя се дали Тео все още е на власт.
— Да се връщаме и да разкажем на отец Дюре нашия план — рече Сол. — Освен това оставих бибероните в пещерата, а Рахил е гладна.
Консулът нави килима, мушна го в раницата си и се втренчи в Брон Ламиа, в отвратителния кабел, който се извиваше и изчезваше в мрака.
— Дали с нея всичко ще бъде наред?
— Ще накарам Пол да дойде с одеяло и да остане с нея, докато заедно с теб довлечем другия ни инвалид дотук. През нощта ли ще тръгнеш или ще изчакаш до изгрев слънце?
Консулът уморено потърка бузите си.
— Не ми харесва идеята да пресичам планините нощем, но така можем да спестим време. Ще тръгна веднага, щом си събера някои неща.
Сол кимна и погледна към входа на долината.
— Иска ми се Брон да можеше да ни каже къде е отишъл Силенъс.
— Ще гледам за него, като излетя — обеща консулът. Той вдигна очи към звездите. — Смятай трийсет и шест часа полет до Кийтс. Няколко часа, докато освободя кораба. Би трябвало да се върна след два стандартни дни.
Сол кимна, като люлееше детето. Умореното му, но отзивчиво изражение не скриваше съмненията му. Той сложи ръка на рамото на консула.