Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Обичам те, Касад.
Той погледна съвършените линии на лицето й, не обърна внимание на бушуващите отражения и багри по него и се опита да си спомни първия път, когато я беше срещнал в гората до Азенкур. Помнеше сепващите й зелени очи и къса, кестенява коса. Пълната й долна устна и вкуса на сълзи, когато случайно я беше ухапал.
Той вдигна ръка и докосна страната й, усети топлината на кожата под пластокостюма.
— Ако ме обичаш — прати към нея той, — остани тук.
Тогава полковник Федман Касад се обърна и издаде вик, който можеше да чуе единствено той в лунната тишина — отчасти бунтовен крясък от далечното човешко минало, отчасти кадетски поздрав, отчасти каратистки вик и отчасти чисто предизвикателство. Затича се по дюните към тръненото дърво и към Шрайка, точно пред него.
Сега по хълмовете и в долината имаше хиляди Шрайкове. Ноктите им щракнаха едновременно, светлината блестеше по десетки хиляди остри като скалпели шипове и тръни.
Касад не обърна внимание на другите и се затича към Шрайка, който мислеше, че е видял първи. Над нещото се гърчеха в самотата на болката си човешки фигури.
Шрайка, към който тичаше, разтвори ръце, сякаш за прегръдка. Извити остриета като че ли щръкваха от скрити ножници по китките, ставите и гърдите му.
Касад изкрещя и ликвидира оставащото разстояние.
28.
— Не би трябвало да отивам — каза консулът. Заедно със Сол пренасяха отново изпадналият в безсъзнание Хет Мастийн от Пещерната гробница до Сфинкса, докато отец Дюре наглеждаше Брон Ламиа. Беше почти полунощ и долината блестеше от отразената светлина на Гробниците. Крилете на Сфинкса разрязваха дъги от малкото небе, което виждаха между скалните стени. Брон лежеше неподвижна, а отвратителният кабел се извиваше в мрака на гробницата. Сол докосна рамото на консула.
— Вече го обсъждахме. Трябва да отидеш. Консулът поклати глава и разсеяно поглади хокинговото килимче.
— Може и да е в състояние да носи двама. Ти и Дюре бихте могли да стигнете дотам, където е завързан „Бенарес“.
Сол държеше малката главичка на дъщеря си в шепа, докато леко я люлееше.
— Рахил е на два дни. Освен това, тук е мястото, където трябва да бъдем. Консулът се огледа. Очите му изразяваха болка.
— Тук е мястото, където би трябвало да съм и аз, Шрайка…
Дюре се наведе напред. Сиянието откъм гробницата зад тях обагряше високото му чело и остри скули със светлина.
— Синко, ако останеш тук, това ще е чисто самоубийство. Ако се опиташ да докараш кораба за г. Ламиа и храмера, ще помогнеш на други хора.
Консулът потри бузата си. Беше много уморен.
— На килимчето има място и за вас, отче. Дюре се усмихна.
— Каквато и да е съдбата ми, чувствам, че ми е писано да я срещна тук. Ще чакам завръщането ти.
Консулът отново поклати глава, но седна с кръстосани крака върху килимчето и издърпа зад себе си тежката вълнена торба. Той преброи консервите и бутилките вода, ’ които му беше приготвил Сол.
— Прекалено много са. На вас ще ви трябват повече. Дюре се позасмя.
— Имаме достатъчно храна и вода за четири дни, благодарение на г. Ламиа. След това, ако се наложи да постим, няма да ми е за пръв път.
— Ами ако се върнат Силенъс и Касад?
— Могат да споделят водата ни — отвърна Сол. — Ако другите се върнат, ще отидем още един път до крепостта за храна.
Консулът въздъхна.
— Добре. — Той докосна съответните шарки на двуметровото килимче, то се втвърди и се издигна на десет сантиметра над земята. Ако несигурните магнитни полета трептяха, това не се забелязваше.
— Ще имаш нужда от кислород, когато пресичаш планината — сети се Сол.
Консулът извади осмозната маска от раницата. Ученият му подаде автоматичния пистолет на Ламиа.
— Не мога…
— Няма да ни помогне срещу Шрайка — каза Сол. — А от него може да зависи дали ще стигнеш до Кийтс, или не.
Консулът кимна и пъхна оръжието в торбата си. Той стисна ръката на свещеника, после и на стария учен. Мъничките пръстчета на Рахил докоснаха рамото му.
— Късмет — пожела му Дюре. — Бог с теб.
Консулът кимна, почука по шарките за полет и се наведе напред, когато хокинговото килимче се издигна на пет метра, съвсем лекичко се разклати и после се плъзна напред и нагоре, сякаш следваше невидими релси във въздуха.
Консулът се насочи точно към входа на долината, мина на десет метра над дюните и зави наляво към пустошта. Озърна се назад само веднъж. Четирите фигури на най-горното стъпало на Сфинкса — двама изправени мъже и две полегнали долу тела — бяха наистина много малки. Той не можа да различи бебето в ръцете на Сол.