Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Свести се точно, когато ти приближи насам — прошепна Сол. Очичките на бебето бяха широко отворени и много тъмни на бледата светлина. Консулът се отпусна до храмера.
— Защо ни трябва кубът? Мастийн, защо ни е?
Погледът на Хет Мастийн не трепна, мъжът не мигна.
— Наш съюзник — прошепна той. — Наш единствен съюзник срещу Господаря на болката. — Сричките бяха произнесени с характерния диалект на храмерския свят.
— По какъв начин ни е съюзник? — попита Сол и сграбчи с две ръце робата на мъжа. — Как да го използваме? Кога?
Погледът на храмера беше насочен към нещо в неопределената далечина.
— Ние се надпреварвахме за честта — дрезгаво прошепна той. — Истинският глас на Sequia Semprevirens пръв се свърза с киборга на възстановената личност на Кийтс… но честта на светлината на Муира се падна на мен. Именно „Игдразил“, моят „Игдразил“ беше принесен в жертва за изкупление на греховете ни спрямо Муира. — Храмерът затвори очи. Леката усмивка изглеждаше нелепа на суровото му лице.
Консулът погледна към Дюре и Сол.
— Това звучи по-скоро като терминология на култа към Шрайка, отколкото като храмерски догми.
— Навярно е и двете неща едновременно — прошепна Дюре. — В историята на теологията е имало и по-странни съюзявания.
Сол докосна с длан челото на храмера. Високият мъж гореше от треска. Ученият прерови единствения им медицински пакет, в търсене на болкоуспокоително или маншет за треска. Когато намери, той се поколеба.
— Не зная дали храмерите са в стандартните медицински норми. Не искам да го убие някаква алергия.
Консулът взе маншета и го долепи до слабата ръка на храмера.
— В нормите са. — Той се наведе по-близо. — Мастийн, какво стана на вятърната гемия? Очите на храмера се отвориха, но останаха нефокусирани.
— На вятърната гемия ли?
— Не разбирам — прошепна отец Дюре. Сол го отведе настрани.
— Мастийн така и не разказа историята си — прошепна той. — Изчезна през първата нощ на вятърната гемия. Остана кръв — много кръв, — както и багажът му, и кубът на Мьобиус. Но Мастийн го нямаше.
— Какво стана на вятърната гемия? — отново прошепна консулът. Той леко разтърси храмера, за да привлече вниманието му. — Помисли, Истински глас на дървото Хет Мастийн!
Лицето на високия мъж се промени, очите му се фокусираха, смътно азиатските черти изпъкнаха в познатите, сурови бръчки.
— Освободих стихията от затвора му…
— Ерга — прошепна на объркания свещеник Сол.
— …и го обвързах с мисловната наука, която усвоих във Високите клони. Но тогава, без предупреждение, ни нападна Господаря на болката.
— Шрайка — прошепна Сол, по-скоро на себе си, отколкото на свещеника.
— Твоята кръв ли беше останала там? — попита храмера консулът.
— Кръв ли? — Мастийн придърпа качулката надолу, за да скрие объркването си. — Не, не беше моята кръв. Господаря на болката държеше… жрец… в ръцете си. Мъжът се съпротивляваше. Опитваше се да избегне шиповете на изкуплението…
— Ами ерга? — настоя консулът. — Стихията. Ти какво очакваше да направи за теб? Да те защити от Шрайка ли?
Храмерът се намръщи и повдигна трепереща ръка към веждите си.
— Той… не беше готов. Аз не бях готов. Върнах го в затвора му. Господаря на болката ме докосна по рамото. Бях… доволен… че моето изкупление ще е в часа на жертвата на дърволета ми.
Сол се наведе по-близо до Дюре.
— Дърволетът „Игдразил“ беше унищожен в орбита същата вечер — прошепна той. Хет Мастийн затвори очи.
— Уморен — с отслабващ глас прошепна той. Консулът отново го разтърси.
— Как стигна дотук? Мастийн, как стигна дотук от Тревното море?
— Свестих се сред Гробниците — прошепна храмерът, без да отваря очи. — Свестих се сред Гробниците. Уморен. Трябва да поспя.
— Остави го да си почине — каза отец Дюре. Консулът кимна и отпусна мъжа на земята.
— Това е пълна безсмислица — прошепна Сол, докато тримата мъже и бебето седяха на бледата светлина и усещаха как приливите на времето прииждат и отстъпват навън.
— Губим един поклонник, печелим друг — промърмори консулът. — Сякаш се играе някаква странна игра.
Един час по-късно те бяха чули изстрелите да прокънтяват в долината.
Сол и консулът приклекнаха до безмълвното тяло на Брон Ламиа.
— Трябва ни лазер, за да прережем това нещо — каза ученият. — Касад изчезна заедно с оръжията ни. Консулът докосна китката на младата жена.
— Ако го прережем, това може да я убие.
— Според биомонитора, тя вече е мъртва. Консулът поклати глава.
— Не. Става нещо друго. Това чудо може би прониква в киборговата личност на Кийтс, която тя носи. Навярно, когато я изчерпи, ще ни върне Брон обратно.