Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Написах партията за Манцуоли, за да покажа колко прекрасно може да пее един пръв солист.
Бенедети подхвърли ехидно:
— Не е необходимо да се напрягам, за да пея високите тонове.
— Тогава опитайте да изпеете моите — подигра го примадоната.
Бенедети изкрещя:
— Аз съм тук дискантът, не госпожа Бернаскони!
Тя се озъби:
— Аз пък съм истинското сопрано!
За миг Волфганг помисли, че двамата певци ще се хванат за гушите. После разбра, че играят игра — те предпочитаха да крещят, отколкото да си нанасят удари.
Бенедети извика:
— Тя няма никакъв вкус!
А певицата изкрещя:
— Каква подлост!
Волфганг се помъчи да ги успокои:
— И двамата имате вкус. Затова написах музиката по този начин. — В края на краищата трябваше да намери подход към тези певци. — Господине, ако предпочитате дуета по-високо, с удоволствие ще изпълня желанието ви.
Бенедети гневно тропна с крак и извика:
— Стига! Трябва да ме кастрират наново, за да пея такива височини!
Дон Фернандо възпря примадоната, преди тя да успее да се намеси, и каза:
— Граф Фирмиан не желае тази опера да се протака повече. След като господин кавалерът Моцарт преработи този дует, както бе любезен да обещае, репетициите ще се възобновят. В противен случай ще намерим други певци, които да могат да пеят партиите си, дори това да са Манцуоли и „Незаконнородената“.
И двамата певци в един глас почнаха да твърдят, че за пръв път чуват такава прекрасна музика и не желаят никой да си помисли, че Миланската опера стои по-ниско от другите.
Първото представление на „Митридат, цар Понтийски“ се състоя веднага след Коледа. Леополд седеше гордо в една ложа и гледаше надолу към Волфганг, седнал на клавесина и готов да поведе оркестъра. Както и да се възприеме това произведение, той беше постигнал друга, по-важна цел: синът му бе станал признат оперен композитор. Граф Фирмиан седеше в императорската ложа; Самартини и Хасе бяха в друга ложа, фелдмаршал Палавичини — в трета. На Леополд му се щеше да извика от радост, а после, пред самото начало на увертюрата, забеляза, че Волфганг е нервен, нещо необичайно за сина му. Волфганг щеше да дирижира първите три представления, а Лампуняни останалите, но това, първото, беше най-важното. Леополд усети болка в дясната си, „диригентската“ ръка. Знаеше, че е от ревматизма, но болката отслабна, щом увертюрата тръгна съвсем гладко. По-късно, когато започнаха ариите и дирижирането на сина му придоби още по-голяма увереност, болката изчезна напълно.
Дуетът за първия солист и примадоната получи аплодисменти, а когато завесата се спусна, двамата певци отведоха Волфганг на сцената, за да сподели и той овациите; граф Фирмиан стана прав и извика:
— Браво, браво, господин кавалер на музиката! Публиката поде това с ритмичен напев и дори Самартини и Хасе се присъединиха.
Където и да отидеха бащата и синът в Италия, всички се обръщаха към Волфганг с тази титла. След като операта се игра двадесет пъти при пълен салон, Моцартови напуснаха Милано и посетиха Торино, Виченца, Падуа и Венеция, но това по-скоро приличаше на отдих, на забавление, макар Волфганг да получаваше както преди бурни аплодисменти.
Завърнаха се в Залцбург една година след деня, в който се срещнаха с кардинал Палавичини. Леополд се чувствуваше като победител. Връщаше се вкъщи с нова поръчка за опера за карнавала в Милано през 1772 година, а се носеха слухове, че и самата Мария Терезия щяла да възложи на Волфганг написването на опера.
Волфганг обаче се надяваше, че независимо каква опера ще му възложат, ще се постарае текстът да отговаря повече на вкуса му. Въпреки одобрението на Милано той не споделяше възторга на татко от музиката на „Митридат, цар Понтийски“. Задълбочена и построена изкусно, да, съгласен беше с тази преценка на баща си, но това все пак не бе достатъчно. После се озова в обятията на мама, целуваше нея и Нанерл, смееше се и плачеше от радост и забрави всичко останало.
31
Колко е порасъл Волфганг, чудеше се мама. Дрехите, ушити за него в Залцбург, сега му бяха съвсем тесни и малки. Като бършеше сълзите си, тя поотстъпи малко, за да огледа по-добре сина си, а през това време Нанерл силно прегръщаше татко и не искаше да го пусне от обятията си.
Татко им показа златния кръст, дипломите от Болоня и Верона и рече:
— Покрихме всички разходи от обиколката в Италия и не съм покътнал парите от архиепископа; освен операта Волфганг написа други арии, четири симфонии, менуети, няколко църковни произведения и един струнен квартет.