Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Мнозина от неаполитанските певци според Волфганг бяха неумерени: изпълнението им погрешно, темпото прекалено бързо, пресилваха гласовете си до крясък и завършваха със страст, която напомняше истерика. Единствената опера, чиято партитура той хареса, беше от Йомели — макар сюжетът според него да бе твърде старомоден и сериозен за театъра, — но тя не се ползуваше с успех. Затова пък имаха огромен успех оперите на Пичини и Паизиело, изпълнени с внезапни скокове от пиано към форте, с резки преходи от високи към ниски тонове и пак към високи, с ужасни модулации. Те го хвърляха в тревога.
Операта беше толкова на мода, че татко можа да уреди само един концерт на Волфганг. И докато Леополд се радваше на резултата, защото им платиха много цехини и получиха поръчки да напишат опера и за Неаполитанския театър, Волфганг си мислеше, че неаполитанците са лишени от изтънченост и вкус, защото публиката непрестанно говореше и не я сдържаше на едно място по време на концерта.
Далеч по-приятно му беше да види Везувий, който яростно димеше, Помпей, Херкулан, гробницата на Виргилий, баните на Нерон и Средиземно море.
Докато очакваше с нетърпение архиепископа да му даде необходимото разрешение да напише опера за Миланския театър, както и пристигането на либретото — неудоволствието от неаполитанските опери засили желанието му да композира собствени, — дойде писмо от кардинал Палавичини.
Татко имаше доволен, но и тайнствен вид; той почна да се стяга за път.
Заминаха с най-бързата пощенска кола. Леополд навсякъде се представяше за пълномощник на имперския посланик и получаваше най-добрите коне и карети; в Рим дори не стана нужда да влизат в митницата, кимнаха му да продължи. Не каза на Волфганг, че при последната смяна на конете един от тях се бе вдигнал на задните си крака и за да запази сина си от нараняване, Леополд нарани себе си — стъпалото на каретата се вряза в пищяла му до костта. Гордееше се, че е стоик и че успяха да пристигнат от Неапол в Рим само за двадесет и седем часа, докато на отиване им бяха нужни четири дена. Никой от двамата не мигна през това време и в странноприемницата в Рим Волфганг заспа на стола си. Леополд го съблече и го сложи в леглото, без синът му да помръдне. А когато Волфганг се събуди на сутринта, не можеше да си спомни как се е озовал в леглото. Забеляза, че татко накуцва, но бащата отвърна:
— Дребна работа. Трябва да бъдем при кардинала колкото може по-скоро Кани ни на обед, щом пристигнем.
— Това ли пишеше в писмото?
— Хм… — Татко рядко бе имал толкова оптимистичен вид. — Това и няколко други неща.
По време на обеда кардинал Палавичини наричаше Волфганг „господин кавалер“, което изненада Леополд; той реши, че папският държавен секретар е изразил желание да се срещне с тях, за да уговорят аудиенция при папата. Кардиналът, също както Леополд преди, имаше тайнствен вид: той им благодари, задето са се върнали така навреме, и каза, че наскоро пак щял да ги повика. Леополд нямаше друг избор освен да чака, а през това време Волфганг написа няколко арии за Миланския театър. Мина седмица без никаква вест и Леополд първо упрекна кардинала заради неговата потайност, а после и себе си, задето бе позволил на ентусиазма си да го подведе.
В деня, когато ги повикаха да се явят в резиденцията на кардинал Палавичини — двореца Куиринале, — Леополд едва сдържаше не търпението си.
Кардиналът каза тихо, макар в тона му все пак да прозвуча тържество:
— На двадесет и шести юни негово светейшество благоволи да удостои Амадео Волфганго Моцарт от Залцбург с ордена на Златната шпора.
— На двадесет и шести юни! — възкликна Леополд удивен. Това бе денят на завръщането им в Рим.
— Да, но трябваше да изчакаме, докато бъдат приготвени необходимите документи.
— Това е голяма чест, ваше високопреосвещенство!
— Най-голямата, която може да се окаже на един музикант.
Волфганг рече тихо:
— Благодаря ви, ваше високопреосвещенство.
— Няма защо. Това решение бе взето след най-сериозна преценка. Чуй, Амадео! — И кардинал Палавичини прочете част от папския диплом: „С нашата апостолска власт ние провъзгласяваме теб — който, както ни е известно, от най-ранна възраст си се усъвършенствувал да свириш така очарователно на клавесин — за кавалер на Златната шпора.“
„Най-високата степен на този орден“ — помисли си тържествуващ Леополд.