Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Граф Фирмиан рече меко, за да подчертае приятелските си чувства:
— Разбирам, че архиепископ Шратенбах е финансирал пътешествието ви до Италия, за да може синът ви да си намери място, съответствуващо на таланта му.
— Да, ваше превъзходителство! — възкликна Леополд. Графът беше умен човек. — Не притежаваме необходимите музикални средства в Залцбург, ваше височество — въздъхна печално той и се поклони на ерцхерцога, който, изглежда, слушаше внимателно. — А Милано е голям град и ще бъде особена чест да допринесем и ние нещо за вашата слава.
— Какво предлагате, господин Моцарт? — попита ерцхерцог Фердинанд.
— Синът ми ще изпълни всяко ваше желание, ваше височество. Може да свири на клавесин, на цигулка, на орган, да напише каквато музика искате — опера, дивертименто, симфония…
— Зная. Това все пак не е достатъчно за един капелмайстор.
— Ваше височество, видяхте как умело дирижира той серенадата.
— Очарователно — намеси се ерцхерцогинята. — И изглеждаше така мил!
Фердинанд попита:
— Амадео, искате ли да бъдете капелмайстор тук?
Волфганг не беше уверен в това. Но татко с целия си вид показваше какво желае, затова момчето каза:
— Готов съм да служа на какъвто пост благоволите, ваше височество. — И се усмихна на Фердинанд топло и галантно, при което ерцхерцогът неволно отговори на усмивката.
Но какво щеше да каже майка му, императрицата? Нали го беше учила, че като владетел той никога не бива да дава пряк отговор. Към него се приближаваха Хасе и кардинал Палавичини, затова ерцхерцогът използува тази възможност да промени темата. Поздрави Хасе за прекрасната му опера и Хасе отговори с тъга:
— Не беше достатъчно хубава за Милано, градът предпочете серенадата.
Граф Фирмиан рече:
— Серенадата се оказа прекрасно музикално произведение.
— Да — потвърди Хасе, — красотата й ме примирява с мисълта, че не бива да пиша повече опери.
— Как! — възкликна Леополд. — Това би било голяма загуба за всички нас, маестро.
— Съмнявам се. Във всеки случай оставям това поприще за сина ви.
Леополд попита скептично:
— Ами Пичини? А Глук?
— Амадео ще засенчи всички ни.
Ерцхерцогът полюбопитствува:
— Искрено ли говорите?
— Ваше височество, твърде съм стар, за да бъда неискрен. — Хасе с интерес наблюдаваше как колкото по-горд ставаше Леополд, толкова по се засилваше безразличието на Волфганг. — „Асканио в Алба“ е само началото — добави той.
Леополд възкликна:
— Ваше височество, мога ли да подам молба от името на сина ми?
— Ако желаете, подайте.
— И вие ще се отнесете най-благосклонно към нея, нали, ваше височество?
Ерцхерцогът изпита желание да отговори утвърдително. Хорът от похвали го бе убедил. Но все пак трябваше да се посъветва с майка си, макар че никой не биваше да знае за това, дори съпругата му. В стремежа си да покаже, че нему принадлежи последната дума, той си придаде най-високомерен вид и рече:
— Необходимо ми е да помисля по този въпрос.
Тягостното очакване се посмекчи за Леополд, когато Волфганг получи от Мария Терезия в отплата за серенадата златен часовник с нейния емайлиран портрет. Самочувствието му се подобри още повече, когато узна, че за операта си Хасе е получил от нея само златна кутийка за енфие.
Изненада се, че отговора на молбата му носи дон Фернандо. Бе очаквал да го повика на аудиенция ерцхерцог Фердинанд.
— Наложи се негово височество да замине по работа — заяви икономът.
— А граф Фирмиан? — попита той, внезапно обзет от опасения.
— Негово превъзходителство ще го придружава.
— Значи, отговорът е отрицателен?
— Скъпи приятелю, Амадео и така печели доста добре.
— Това ли идвате да ми съобщите?
Дон Фернандо вдигна рамене:
— Наредиха ми да ви предам, че имперската хазна няма средства за откриване на нови музикални длъжности.
— Коя е истинската причина?
Дон Фернандо отвърна предпазливо:
— Ерцхерцогът уведоми граф Фирмиан, че не може да назначи Амадео, защото ще трябва да лиши добрия приятел на императорската фамилия, архиепископ Шратенбах, от двама негови ценни служители.
— А граф Фирмиан не се ли противопостави?
— Граф Фирмиан е ваш верен приятел. Той също е разочарован. Владетел на Ломбардия обаче е ерцхерцогът. — И като видя отчаянието на Леополд, добави: — Трябва да опитате при ерцхерцог Леополд в Тоскана, когато се върнете тук за следващия оперен сезон. Той е по-възрастен от Фердинанд, по-зрял. Няма да се бои толкова от сина ви.