Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг коленичи пред кардинала и Палавичини му окачи на врата красивия златен кръст с червена лента, като каза:
— Господин кавалер, от този миг ставате носител на Златната шпора.
Волфганг ликуваше, че татко е толкова радостен.
— Носете го с чест и достойнство — произнесе кардиналът.
— Можете да бъдете уверен в това, ваше високопреосвещенство. Нямаме думи да изразим колко сме ви признателни! — възкликна Леополд. Би ли могъл сега Шратенбах да му откаже!
— Ще имате аудиенция с негово светейшество след няколко дена.
Три дни по-късно Волфганг, на гърди със златния кръст на ордена, получи аудиенция от папа Клемент XIV във временната му резиденция, двореца Санта Мария Маджоре. Икономът на граф Фирмиан, дон Фернандо, също присъствуваше, като че тази чест принадлежеше и на господаря му, освен това там бяха кардинал Палавичини и други високопоставени духовни и светски лица.
Леополд се изненада от вниманието, оказано на Йероним Колоредо, епископ на Гурк. Епископите обикновено не се ползуваха с такава чест, особено в присъствието на кардинали. Забеляза, че високият, строен духовник е привлекателен по начин, който бе светски и циничен дори за римски прелат, и се питаше кои го поддържат. После си спомни, че Колоредо е знатна фамилия във Виена. Опомни се от тези мисли, когато папата нарече сина му кавалер Моцарт, реши, че е суетно от страна на папа Клемент XIV да говори френски, и остана много доволен, задето Волфганг разбира езика. Дали тази висока чест е оказала въздействие върху сина му, питаше се той, всичко бе твърде официално — дори самият Волфганг.
„Съвсем официално“ — помисли си и Волфганг. Не беше убеден, че тези хора тук са непременно негови добри приятели, освен може би дон Фернандо и кардинал Палавичини, но дори за тях имаше известни съмнения. Смяташе, че човек трябва да ликува при такъв случай, а всички се държаха толкова сериозно. Татко имаше победоносен вид, сякаш това събитие отваряше път към друг, по-добър свят, но Волфганг се питаше дали не навлизат в чужди владения. Мелодии бликаха в нето и той изпита желание да се изсмее, когато го нарекоха „господин кавалер“. Навярно трябва да изрази това с музика. Колко весело ще звучи тя!
Същата вечер, когато татко пишеше на мама за получения от сина им орден, Волфганг добави в послепис до Нанерл на смесица от немски, френски и италиански:
„Обична сестричке,
Изненадан съм колко добре можеш да композираш, когато пожелаеш. Песента ти е чудесна. Трябва да опитваш по-често да композираш. Когато ми пратиш онези шест менуета от Михаел Хайдн, които харесвам, добави пак нещо от тебе. Предай най-добрите ми пожелания на всички добри приятели. Целувам ръцете на мама хиляди пъти, а теб, госпожице, провъзгласявам за «кавалер на Златната шпора». Бъди здрава. Тук цари такъв шум, че нищо не можеш да чуеш от музиката.