Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Не може да е била грозна — установих, че го успокоявам.
— Просто различна… и дяволски неудобна.
— О, за мен беше грозна — възрази той. — Мразех я. Майка ми е била перфектна. Великият Бизо ми е показвал нейни снимки. Майка ми е била перфектна… но аз не бях.
Помислих за моята майка — Мади. Въпреки че беше наслада за окото, красотата и съвсем не беше перфектна. Милото и щедро сърце обаче струваха повече от целия блясък на Холивуд.
— От време на време, докато растях, великият Бизо правеше снимки на деформирания ми крак и ръка. Пращаше ги без адрес за обратна връзка на свинята на всички свине, на старата сифилистична невестулка Вирджилио Вивасементе.
— Защо? — попита Лори.
— За да покаже на Вирджилио, че най-красивата и талантлива дъщеря не беше създала въздушен акробат; че следващото поколение циркови звезди от династията Вивасементе ще дойдат от другите му, не толкова обещаващи деца. Как бих могъл аз с моя крак да ходя по въже? Как бих могъл с моята ръка да се прехвърлям във въздуха от трапец на трапец?
— Кога се оперира? — попитах аз.
— Когато бях на осем, бактерия стрептокок засегна лошо гърлото ми. Великият Бизо ме заведе в клиника. Лекарят каза, че костите не са засегнати и че да се разделят пръстите е лесно. След това отказах всякакви уроци по клоунство, докато не ме оправят.
— Но ти не си имал талант за клоун.
Той кимна.
— След операцията опитах всичко, за да оправдая очакванията, но просто не ставах за клоун. От момента, в който пръстите ми бяха разделени, знаех, че не ставам.
— Бил си роден за въздушен акробат — каза Лори.
— Да. Тайно взех няколко урока. Беше прекалено късно. Почва се от съвсем малък. Освен това в очите на тази помия аз бях омърсен с клоунска кръв. Щеше да дръпне всички нишки на мрежата, за да не ми позволи да се изявя.
— И съответно ти реши да захвърлиш живота си в лудостта на отмъщението — отбелязах аз, почти цитирайки неговите думи от нощта през 1994, когато се запознахме. Той повтори това, което ни беше казал преди почти десет години:
— Ако не можеш да летиш, по-добре да умреш..
— Налудничавата история за нощта на раждането ти, която ти е разказал, за сестрата-убиец и доктора, подкупен от Вирджилио да убие майка ти — всичко това е гнусна лъжа — казах аз.
Пунчелино се усмихна през сълзите си и поклати глава.
— Подозирах, че е възможно.
Това признание ме шокира.
— Подозирал си, че е така? И въпреки това дойде в Сноу Вилидж да убиваш хора и да взривяваш сгради?
Той сви рамене.
— Все нещо трябва да се прави. Омразата беше нещо, за което можех да се хвана. Нямах нищо друго.
Нещо да се прави. Скучна петъчна вечер, хайде да взривим някой град! Вместо да изрека тази мисъл, отбелязах:
— Изглежда, ти се удават чуждите езици. Можеше да станеш учител или преводач.
— През целия си живот не успях да направя щастлив великия Бизо. А нямаше никой друг, който да иска аз да го направя щастлив. Не можех да го впечатля, като стана учител. Но да отмъстя за смъртта на майка ми — това щеше да го направи горд. — Усмихна се почти като ангел. — Знам, че баща ми ме обичаше заради това.
— Наистина? — попитах с презрение, което не можах да скрия напълно. — Така ли мислиш? Той не ти е пратил и една коледна картичка.
Малко ножче тъга скъси усмивката му.
— Ще призная, че не беше добър баща. Но знам, че ме обичаше за това, което направих.
— Сигурна съм, че те е обичал, Пунч. Мисля, че си направил, каквото е трябвало да се направи — каза Лори и ми напомни, че сме тук, да го спечелим, а не да го отчуждаваме. Одобрението и, неискрено за моите уши, но неподправено за неговите, възстанови колебливата му усмивка.
— Ако нещата не се бяха объркали в Сноу Вилидж, не ти и той, а ти и аз бихме могли да имаме бъдеще заедно.
— Хей, това е нещо, за което можеш да мислиш, нали? — отговори тя и се усмихна.
— Синдактилия — казах аз отново. Той примигна и объркано ме изгледа. — Не казахте откъде знаете.
— Аз нямах проблеми с ръцете, но три пръста на десния и два на левия ми крак са били сраснали.
Беше по-скоро ужасен, отколкото учуден:
— Каква, по дяволите, е била тази болница?
Учудих се как може понякога да е абсолютно разумен, а друг път толкова побъркан; как може да вземе диплома по право, да научи немски и да изрече нещо толкова глупаво като това.
— Няма нищо общо с болницата!
— Трябваше да я взривя.
Погледнах Лори. Тя пое дълбок дъх и кимна. Обърнах се към Пунчелино:
— И двамата сме имали сраснали пръсти, защото сме братя. Близнаци сме.
Удостои ме с удивен поглед; после го насочи към Лори. След това бавно опъна усмивката си с весело подозрение.