Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Четиринайсет месеца след инцидента в цирка Лори забременя. Бяха и казали, че няма да зачене никога повече, и лекарите бяха толкова убедени в безплодието и, че ние спряхме да се пазим. Имайки предвид всичко, което преживя Лори, и факта, че е с един бъбрек, доктор Мело Мелодеон ни посъветва да го махнем. Нощта, след като научихме новината, докато си лежахме в леглото, Лори каза:
— Никога няма да имаме пет. Можем да се надяваме най-много на четири. Това е последният ни шанс. Може да е рисковано. А може и да не е.
— Не искам да те загубя — прошепнах в мрака.
— Не можеш да ме загубиш — каза тя. — Ще те навестявам в този живот, а когато най-после те дочакам в следващия, ще ти ритам задника, да не ми се туткаш.
След кратко мълчание изрекох:
— Това ме парализира.
— Въпрос.
— Казвай!
— След като се намерихме и разбрахме, че ще е завинаги, след като всеки от нас можеше да разчита на подкрепата на другия, кога ни е било страх?
Помислих известно време и накрая казах:
— Кога?
— Никога. Защо да го позволяваме сега?
Месеци по-късно малката Роуина дойде на бял свят лесно като филийка от тостер. Беше дълга четирийсет и пет сантиметра. Тежеше три килограма и шестстотин грама. Нямаше синдактилия.
Бяхме още в родилната зала и Шарлин Колман (ден преди пенсионирането си) за пръв път даде увитото ни бебе на Лори, когато една млада червенокоса сестра влезе и извика Мело. Поговориха няколко минути в коридора, после се върнаха заедно в стаята.
— Това е Британи Уолтърс — каза ни той. — Тя работи в спешното и има нещо да ви каже.
Според Британи Уолтърс преди четирийсет и осем часа в отделението е била приета възрастна жена на има Една Картър. Била получила силен удар, парализирала се и не можела да говори. Внезапно тази вечер Една седнала в леглото си — както се оказа, минути преди Лори да роди, и започнала да говори ясно и бързо.
Когато сестра Уолтърс стигна дотук, не посмях да погледна Лори. Не знаех какво ще видя в очите и, но се опасявах, че тя ще види страха в моите. Сестрата продължи:
— Тя твърдеше, че след минути в болницата ще се роди бебе на име Роуина. То щяло да е дълго четирийсет и пет сантиметра и да тежи три килограма и шестстотин грама.
— О, Боже! — каза Шарлин Колман.
Сестра Уолтърс извади едно листче.
— И Една настоя да напиша тези пет дати. След това… тя се отпусна назад и умря. Взех листчето с трепереща ръка.
Когато погледнах Мело Мелодеон, той нямаше сериозното и тъжно изражение, което се очаква от приятел в такъв момент. С неохота погледнах датите и измърморих поразен:
— Пет фатални дни.
— Това пък какво беше? — попита сестра Уолтърс.
— Пет фатални дни — повторих аз, но не намерих сили да и обясня.
— Една Картър каза друго — отвърна сестрата.
— Какво каза? — развълнува се Мело, но си личеше, че знае отговора.
Озадачена от реакциите ни, сестра Уолтърс обясни:
— Значи, каза, че това са пет щастливи дати, пет изключително радостни дни в един благословен живот? Не е ли странно? Мислите ли, че има някакъв смисъл?
Най-накрая успях да погледна Лори.
— Мислиш ли, че означава нещо? — попитах аз.
— Вътрешното ми чувство казва „да“.
Сгънах листчето, напъхах го в джоба и въздъхнах.
— Определено е страшничко в тази част на рая.
— Но и прекрасно.
— Загадъчно.
— Винаги.
— Забавно.
— О, да — съгласих се, — забавно.
Внимателно взех малката Роуина от Лори. Наистина беше много малка, много по-малка от нас по размери, но не и по дух.
Държах я с лице обърнато настрани и се завъртях. Въпреки че очите и не можеха да фокусират още, може би щеше да види стаята, в която се роди, и хората, които я посрещнаха. Може би се чудеше кои са и какво я очаква извън тази стая. Завъртях се пак и пак и и казах:
— Роуина, това е светът. Това е твоят живот. Приготви се за магията!