Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Той се втренчи в ръката, която някога беше прокълната със синдактилия. Разтвори пръсти, помръдна всеки един поотделно, сякаш вчера ги бяха разделили и още се учеше как да ги използва.
— Майка ти също беше красива — каза Шарлот — и мила като дете, но крехка.
Той вдигна поглед от ръката си и по навик се върна към налудничавата фантазия, съчинена от баща му.
— Тя е била убита от доктора, защото…
— Нищо подобно — прекъсна го Шарлин. — Както аз, така и ти много добре знаеш, че това е лудост. Когато вярваш в неща, които не са истина, просто, защото е по-лесно, отколкото да се справиш с фактите, превръщаш целия си живот в една лъжа. И докъде ще те доведе това?
— Дотук — заяви той.
— Като казвам, че майка ти беше крехка, нямам предвид само това, че почина по време на раждането, въпреки че добрият доктор опита всичко, за да я спаси. Духът и беше крехък. Някой го беше пречупил. Тя беше малко същество, уплашено не само от раждането. Тя сграбчи ръката ми и не искаше да ме пусне. Искаше да ми каже неща, които явно и аз се страхувах да чуя.
Имах чувството, че ако не беше прикован към масата и ако изнесените правила за поведение го позволяваха, той щеше да се пресегне към Шарлот, както майка му беше направила. Беше приковал поглед в нея. Лицето му беше като езеро от тъга, в очите му се бяха удавили надеждите, а на повърхността се носеше детски копнеж.
— Въпреки че майка ти почина — продължи Шарлин — тя роди две здрави близначета. Ти си по-малкият. Джими е по-големият.
Оглеждах го, докато се беше втренчил в Шарлот, и си мислех колко щеше да е различен животът ми, ако тя беше грабнала него, а не мен.
Мисълта за разменени съдби трябваше да ми помогне да погледна на него като на брат, но цялата ми душа се противеше. Оставаше си чужд за мен.
— Мади Ток — каза Шарлин на Пунчелино — също имаше трудно раждане, но с нея се случи точно обратното. Мади запази живота си, но бебето и почина. Последната и контракция беше толкова болезнена, че тя припадна и така и не разбра, че новороденото и е мъртво. Взех малкото ценно вързопче и го сложих в кошарка, така че да не види телцето, когато се събуди…и да не се налага да го гледа, ако реши, че не иска. Интересно, но когато си помислех за това мъртвородено, ми беше мъчно като за загубен брат, каквито чувства не можех да изпитам към Пунчелино. Лори каза:
— Тогава доктор Макдоналд отишъл във фоайето за бъдещи бащи да успокои Конрад Бизо за загубата на жена му и Руди Ток за загубата на детето му.
— Нямахме достатъчно персонал онази вечер — спомни си Шарлот. — Върлуваше лош вирус и много хора бяха болни. Освен мен Луис Хенсън беше единствената акушерка. Когато чухме Конрад Бизо да крещи на доктора толкова грубо, обвинително, с такива срамни ругатни, и двете си помислихме за близнаците, но по различни причини. Според Луис Конрад щеше да се успокои, като види бебетата, но аз съм имала жесток мъж в къщата си и усещах същата агресия и в този глас. Гняв, който не може да бъде потушен с мила гледка, а може само да изригне в ярост. Единствената ми мисъл беше да спася бебетата. Луис те занесе във фоайето и беше застреляна, а аз отидох в другата посока с Джими и се скрих.
Опасявах се, че въпреки разкритието, че и двамата сме родени със синдактилия, Пунчелино ще приеме историята на Шарлот с недоверие, ако въобще я приеме. Вместо това се оказа, че не само вярва на всичко, но е във възторг от разказа и.
Може би романтично беше стигнал до представата за себе си като предадения главен герой на Александър Дюма от „Мъжът с желязната маска“; като за героичния селянин, а аз, неговият близнак, се бях възкачил на френския трон.
— Когато открих, че този мил мъж, нашият прекрасен доктор Макдоналд е убит и Луис Хенсън също — продължи Шарлот, — осъзнах, че съм единственият човек, който знае, че бебето на Мади се роди мъртво и че Натали Бизо роди близнаци. От мен зависеше дали Мади и Руди ще преживеят трагедия в разцвета на младостта си. Бебето, което спасих, под грижите на държавата щеше да бъде пратено в сиропиталище или по приемни семейства… или роднините на Конрад Бизо, всеки един от тях луд, колкото и самия него, щяха да предявят претенции към детето. И цял живот хората щяха да го сочат и да казват: „Това е синът на убиеца.“ Знаех колко добри и честни хора са Руди и Мади и знаех колко много ще обичат момчето си, затова направих това, което направих, и нека Исус Христос ми прости, ако мисли, че съм се правила на Господ.
Пунчелино затвори очи, обмисляйки разказа на сестрата в мълчание около половин минута, и се обърна към мен: