Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Да, предполагам, че разполагаш с доста време тук — казах аз без особена връзка.
— Оползотворявам го добре. Получих диплома по право — макар че като углавен престъпник никога няма да бъда допуснат да практикувам.
— Диплома по право. Впечатляващо. — Подадох молби за обжалване за мен и за други затворници. Няма да повярвате колко невинни има тук.
— Всички? — предположи Лори.
— Почти всички, да — отвърна той твърдо, без ирония. — Понякога е трудно да не се отчаеш при цялата несправедливост в това общество.
— Торта има винаги — казах аз и се усетих, че като не е чувал приказката на баща ми, сигурно си мисли, че говоря глупости.
Приемайки спокойно объркващия ми коментар, той каза:
— Е, обичам торта, разбира се, но и малко справедливост няма да откажа. Освен дипломата по право се научих да говоря перфектно немски, защото това е езикът на справедливостта.
— Защо немският е езикът на справедливостта? — учуди се Лори.
— Не съм абсолютно наясно. Каза го един герой от филм за Втората световна война. Прозвуча ми правдоподобно. — Той каза нещо на Лори, което звучеше на немски, и после го преведе: — Много си красива тази сутрин.
— Винаги си бил ласкател — отвърна тя.
Той и се усмихна широко и и намигна.
— Научих също и перфектно норвежки и шведски.
— Не познавам никого, който някога да е учил норвежки и шведски — каза Лори.
— Ами, сметнах, че ще е по-учтиво да говоря на техния език, когато получавам Нобелова награда. Стори ми се съвсем искрен и го попитах:
— Нобелова награда в каква категория?
— Не съм решил. Например за мир, или пък за литература.
— Амбициозно — отбеляза Лори.
— Работя върху роман. Половината момчета тук твърдят, че пишат роман, но аз наистина пиша.
— Аз мислех да напиша нещо като биография — казах му.
— На трийсет и втора глава съм — съобщи Пунчелино. — Главният ми герой току-що разбра какви дяволи са въздушните акробати. — После каза нещо на норвежки или шведски и после го преведе: — Скромността, с която приемам тази награда, е голяма колкото мъдростта на решението ви да я дадете на мен.
— Ще ги разплачеш — предположи Лори.
Въпреки че беше и побъркан, и убиец, бях впечатлен от очевидния му талант.
— Диплома по право, немски, норвежки и шведски, роман… щяха да са ми нужни много повече от девет години.
— Тайната е, че мога да оползотворявам времето по най-добрия начин и да фокусирам енергията си, без да бъда разсейван от тестиси. Знаех, че рано или късно ще стигнем до тази тема.
— Съжалявам за това, но ти не ми остави никакъв избор.
Той махна с ръка, сякаш тази загуба не беше от значение.
— Много вина витае тук. Миналото — минало. Не живея в миналото. Живея за бъдещето.
— Аз куцам, когато е студено — казах му.
Той размаха пръст, като разклати веригата, която свързваше ръката му с масата.
— Не хленчи! Ти също не ми остави никакъв избор.
— Сигурно е така.
— Искам да кажа — продължи той, — че ако ще играем на обвинения, силните карти са в мен. Все пак ти уби баща ми.
— И не само това — казах аз. — И не кръсти първородния си син на мен, както обеща. Ани, Луси, Анди, но не и Конрад. По гърба ми пропълзя хлад, докато изричаше имената на децата ни.
— Откъде знаеш имената им?
— Имаше ги във вестника миналата година след голямото аху-иху.
— Под „аху-иху“ имаш предвид опита му да ни убие и да отвлече Анди?
Помръдвайки ръката си, сякаш да погали Лори, Пунчелино каза:
— По-спокойно, по-спокойно. Между нас го няма случаят „Хартфийлд-Маккой“. Може би е труден човек.
— Може би „труден“ не е точната дума — отбеляза жена ми.
— Наречи го, както искаш, момиче. Кой знае по-добре от мен? Може би си спомняш преди девет години, когато бяхме в подземието на банката. Тогава всичко беше забавно и още не беше станало грозно. Аз ви казах, че детството ми беше студено и без любов.
— Така е — съгласих се. — Каза точно това.
— Опитваше се да бъде добър баща, но просто не го носеше в себе си — поясни Пунчелино. — Знаете ли, че за всичките години, прекарани тук, не ми е изпратил нито една коледна картичка или дребни за бонбони.
— Това е жестоко. — Действително изпитах съжаление.
— Но със сигурност не сте дошли, за да обсъждаме какво копеле беше.
— Всъщност… — започнах аз.
Той вдигна ръка, за да ме прекъсне:
— Преди да ми кажете защо сте тук, нека да се разберем.
— За какво?
— Очевидно искате от мен нещо важно. Не сте дошли чак дотук, за да ми се извините, че ме кастрирахте, макар че го оценявам. Ако ще получите нещо от мен, би било справедливо да бъда компенсиран.