Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Ранена е… да, бедното момиче е ранено, Змия, макар че човек не би могъл да предвиди, че това би станало там, където беше застанала.
Джудит се остави да я пренесат на един стол, отпи глътка вода, която делауерът й предложи в кратунка, и след силен пристъп на тръпки, които сякаш щяха да разглобят красивото й тяло, избухна в плач.
— Болката трябва да се понесе, бедна Джудит… да, трябва да се понесе — опита се да я утеши Ловецът, — макар че съм далеч от желанието да ви спра да плачете, защото у жените плачът често облекчава чувствата… Къде ли е ударена тя, Змия? Не виждам никъде кървави петна, нито разкъсана кожа или дреха!
— Аз съм невредима, Ловецо! — произнесе на пресекулки и през сълзи Джудит. — Това е от страх… нищо повече. Уверявам ви. И слава Богу, виждам, че никой не е пострадал при този нещастен случай!
— Странно! — възкликна нищо неподозиращият и простодушен Ловец. — А пък аз мислех, Джудит, че вие не страдате от слабостите на колонистите и че не ще се уплашите от пукота на някакво си оръжие, което се е пръсвало на парчета. Не, не ви мислех за толкова страхлива. Би могло да се очаква, че Хети ще се уплаши, но вие притежавате достатъчно ум и разум да не се плашите, след като опасността е преминала… Жените, вожде, са приятни и забавни, те радват очите, но са извънредно непостоянни в чувствата си!
Срамът накара Джудит да замълчи. Във вълнението й нямаше преструвка — всичко беше станало поради внезапната и непредвидена тревога, тревога, която за нея беше толкова неочаквана, колкото и за гостите й. Но като избърса следите от сълзите си, тя отново се засмя и скоро беше в състояние да се присъедини към смеха над собствената си глупост.
— А вие, Ловецо — успя да произнесе най-после тя, — наистина ли сте съвършено невредим? Истинско чудо е пищов да се пръсне в ръката ви и да се отървете без загубата на някой крайник, ако не на живота си.
— При старите оръжия такива чудеса съвсем не са нещо необикновено. Първата пушка, която получих в ръцете си, ми изигра същата лоша шега и все пак останах жив, макар и не тъй невредим, както този път. Сега Томас Хътър е собственик на един пистолет по-малко, отколкото тази сутрин. Но тъй като това стана при опит да му помогнем, няма защо да съжаляваме. А сега да се върнем вътре и да видим какво друго има в сандъка.
През това време Джудит беше успяла да преодолее вълнението си дотолкова, че отново зае старото си място, и претърсването продължи. Следващият предмет, който се появи, бе увит в платно и когато го извадиха, оказа се един от математическите уреди, употребявани по онова време от моряците. Той имаше обичайните орнаменти и месингови обвивки. Ловецът и Чингачгук проявиха възхищението си от този непознат, лъскав и явно грижливо пазен инструмент.
— Той е по-хубав от уредите на земемерите, Джудит! — възкликна Ловецът, след като завъртя няколко пъти в ръцете си инструмента. — Често съм виждал всичките им уреди, а те са порядъчно лоши и безсърдечни, защото идват в горите само за да прокарат пътя на унищожението30, но никое от техните съоръжения не изглежда толкова сложно! В края на краищата почвам да се страхувам, че Томас Хътър не е дошъл по тия диви места с много почтени намерения. Не сте ли забелязала някога у баща си алчността на земемер?
— Той не е земемер, Ловецо, нито пък знае да си служи, с този инструмент, макар че явно го притежава. Предполагате ли, че Томас Хътър е носил някога дрехата, която извадихме най-напред? Твърде голяма е за него, както и този инструмент е твърде сложен за неговите познания.
— Така е… Тъй трябва да е, Змия, и старецът кой знае по какъв начин е станал собственик на тия чужди вещи. Казват, че е бил моряк; и без съмнение този сандък и всичко, което съдържа… Ха! Какво е това тук? То далеч надминава месинга и абаноса на инструмента!
Ловецът беше отворил някаква малка торбичка и вадеше от нея една по една фигурки за шах. Те бяха от слонова кост, но много по-големи от обикновените и изкусно изработени. Всяка фигурка представляваше точно онова лице или предмет, на които беше наречена: офицерите бяха възседнали коне, топовете бяха поставени върху слонове и дори пионките имаха човешки глави и гърди. Комплектът не беше пълен и няколко счупени фигурки свидетелстваха за небрежната им употреба. Но всичко останало беше грижливо прибрано и запазено.
Дори Джудит се учуди, когато пред очите й се изпречиха тези нови за нея предмети, а Чингачгук направо забрави индианското си достойнство от възхищение и задоволство. Той взе последователно всяка от фигурките и ги разгледа, необикновено доволен, като сочеше на девойката по-изкусните и сполучливо изработени части на изделията.
30
Думата е за земемерските групи, изработвали плановете за презамериканска железопътна линия, с която наистина е бил нанесен съкрушителен удар на дивите и свободни племена. Б. пр.