Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Дьо Казевил вдигна малкия арбалет до лицето си. Орловият му поглед се устреми към гърба на Изабела. Прицели се вляво от гръбначния стълб — беше абсолютно сигурен, че тънкото стоманено острие няма да улучи дори ребрата.
Епископът произнесе дълга молитва на латински и се приготви да изрече брачната формула. Точно в този момент вратата на църквата се отвори с трясък.
— Спрете! — извика силен глас и Изабела се разтрепери. — Гундрам от Оксензал е измамник! Присвои си ленното ми владение, като ме оклевети и обвини в убийство. Завоюва доверието на княза с позоваване на фалшиви факти, с хлъзгавите слова на лъжата!
Мартин не можа да продължи. Васалите на Гундрам се нахвърлиха върху него като вълци.
— Пуснете ме! Намирам се на осветена земя! — извика той и епископът вдигна заклинателно ръце.
— Не, хванете го! — изкрещя Гундрам, побеснял от гняв.
Той беше скочил като всички в църквата и се взираше като обезумял в Мартин, който се отбраняваше срещу нападателите.
— Пуснете го! — извика епископът и се втурна към Мартин. — Искаш ли убежището на светата църква? — попита тържествено той.
— Искам го! — отговори Мартин и мъжете неохотно го пуснаха.
Без да се бави, рицарят отиде при княза и падна на колене.
— Княже, господарю мой! Вие лично ме лишихте от правата и честта ми и ме поставихте извън закона. Не ми дадохте възможност да докажа невинността си. Повярвахте на един измамник, който се закле, че е видял със собствените си очи как съм убил великия император Фридрих. Повярвахте на лъжливата му клетва и ме осъдихте!
Мартин се изправи и погледна твърдо княза, който смаяно местеше поглед от него към Гундрам и обратно.
— В тази свещена зала има достатъчно рицари, които могат да свидетелстват как загина нашият император, водачът на кръстоносния поход. — Мартин направи широк жест с ръка и се обърна направо към един от рицарите: — Томас от Хартенщайн, свидетелствайте пред лицето на бога, че съм невинен! Вие присъствахте на ужасните събития край река Салеф. — Рицарю Бертолд от Заалфелд! Рицарю Албрехт от Майсен! Рицарю Еберхард от Валденбург! Рицарю Бруно от Гнандщайн! Рицарю Хайнрих от Юбигау! Рицарю Валтер от Еберсгрюн!
Мартин заставаше пред всеки от рицарите, чието име беше произнесъл, и го поглеждаше право в очите.
— Закълнете се пред лицето на бога, че не съм убиец!
Еберхард от Валденбург излезе колебливо от редицата рицари пред олтара. Погледна втренчено княза и преви коляно.
— Аз, рицарят Еберхард от Валденбург, свидетелствам, че рицарят Мартин от Трейтнар няма нищо общо със смъртта на императора. Заклевам се пред лицето на бога!
До него застана рицарят Албрехт от Майсен, приведе коляно и произнесе същата клетва. Направиха го и другите петима рицари.
— Лъжи! — изрева Гундрам. — Всички лъжат!
Рицарите се обърнаха възмутено към него.
— Ние се заклехме пред лицето на бога! Как смеете да ни уличавате в лъжа?
Епископът погледна към княза, очаквайки решението му. Ала очите на възрастния мъж продължаваха да блуждаят объркано между Гундрам, Мартин и другите рицари.
— Княже! — извика колкото можеше по-убедително Гундрам. — Аз ви служих вярно през всичките тези години, без да съгреша нито веднъж. Винаги съм се показвал достоен за доверието ви и не на последно място успях да изтръгна дъщеря ви от лапите на този разбойник. Хвърлете престъпника в затвора, както заслужава, и нека най-после да приключим венчавката!
— Не! — отекна ясният глас на Изабела. — Докато обвиненията не са вдигнати, аз няма да стана съпруга на Гундрам от Оксензал. Искам той да докаже, че твърденията му са верни! Неговата дума стои срещу тази на рицаря Мартин и срещу клетвите на седем безупречни рицари!
Князът направи крачка напред.
— Така да бъде! Сега ще отидем всички в рицарската зала, където ще се проведе съд. Двете страни имат право да изкажат обвиненията си.
Мартин не се помръдна от мястото си.
— Аз няма да изляза от църквата! — извика той.
— Давам ви думата си като ваш господар, че няма да ви се случи нищо лошо — отвърна князът.
Тъй като Мартин се поколеба, епископът излезе напред.
— Аз гарантирам за сигурността ви — каза той и застана до него.
Рупърт дьо Казевил прибра малкия арбалет под наметката си. Почти незабележимо той поклати глава и устните му се опънаха в тънка линия. Стоическото му търпение беше поставено на ужасно изпитание. Но и този път той съумя да се нагоди без усилия към променената ситуация. В общата възбуда успя да изчезне незабелязано от църквата.