Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Обаче в онзи дъждовен септемврийски ден през 1976 година, когато Летелиер се качи за последен път в колата си във Вашингтон, никой дори не предположи, че убиецът е получил квалификацията си в „Мосад“. Връзката не бе открита. Също така никому не стана известно, че Израел се е сдобил с „Екзосет“.
Израелците проведоха изпитанията на ракетата, като я прикрепиха към корпуса на изтребител „Фантом“, а всичките й изводи бяха свързани със система от датчици и изпробвани в различни условия. Разбраха как може да се засича с радар, как да се предпазват корабите и как точно работи електрониката й. Изпитанията траяха четири месеца и изтребители от военновъздушната база Хацрим близо до Беершеба излитаха много пъти.
12. Шахмат
Докато беше още малък и живееше в Сирия, Магид мечтаеше как един ден ще участва в световния шампионат по шах. За него шахът бе като дишането, учеше историята му и запаметяваше ходовете на гросмайсторите.
Магид бе мюсюлманин-сунит и се беше преселил в Египет след бурните дни от края на 50-те години. По онова време Гамал Абдел Насър бе завладян от идеята да изгради един могъщ съюз на арабите под егидата на Египет и наистина през 1958 той оглави формалния съюз между Египет и Сирия под името Обединена арабска република (ОАР).
Беше лятото на 1985 и Магид току-що бе пристигнал в Копенхаген. Надяваше се да започне бизнес като частен инвеститор. Още през първия ден от престоя си той забеляза във фоайето на хотела изискано облечен мъж, който се бе задълбал в някаква книга по шахмат, а пред него имаше наредена дъска. Магид закъсняваше за среща и не спря. Обаче на следващия ден човекът отново беше там. Дъската привлече Магид като магнит и той се запъти натам, потупа човека по рамото и каза на изненадващо добър английски:
— Извинете ме.
— Не сега, не сега — измърмори мъжът.
Магид се стресна и се дръпна леко встрани, погледа известно време и най-сетне предложи нелош защитен ход. Сега вече непознатият прояви интерес.
— Разбирате ли от шах? — попита той.
Двамата завързаха разговор. За Магид това беше най-любимата тема и през следващите два часа и половина те я обсъдиха надълго и нашироко. Новият му приятел се представи като Марк, канадски предприемач — християнин от ливански произход.
Всъщност истинското име на Марк бе Йехуда Гил, един от катсите, разпределени в Брюксел, чиято задача бе да установи връзка с Магид. Не че им трябваше специално Магид.
Интересуваха се от брат му Джадид, който беше с ранг на министър при сирийските военни и когото се надяваха да вербуват. Вече бяха опитали веднъж във Франция, но тогава нямаха достатъчно време и нищо не излезе. Обаче както в повечето подобни операции Джадид дори не разбра за направения опит — и със сигурност не знаеше, че „Мосад“ му е дал кодовото име „Коркова тапа“.
В действителност цялата история започна на 13 юни 1985 година, когато катсата Ами, дежурен към бюро „Дания“ на седмия етаж в главното управление на „Мосад“ в Тел Авив (тогава то все още се намираше на булевард „Цар Саул“ в сградата на „Хадар Дафна“), получи редовното съобщение от свръзката на „Мосад“ в Дания. Представената молба бе с щемпел „Мораво А“ — кодовото название на датската служба за гражданска безопасност (ДСГБ) и се отнасяше за проверка на списък с около 40 арабски имена, подали формуляри за визи за Дания или направо за датско поданство.
Това, което датчаните не знаят или поне малък брой хора от правителствените им кръгове са в течение, е, че всички тези формуляри минават и през ръцете на „Мосад“ и срещу имената се поставят печати за одобрение, ако съответният човек не представлява потенциална опасност и може да му се издаде датска виза. Обаче ако нещо не е наред, или съобщават това на датчаните, или ако засяга интересите на Израел, задържат формуляра за допълнително проучване.
Връзките между „Мосад“ и датското разузнаване са толкова интимни, че са дори неприлични. Но това не се дължи на добродетелите на „Мосад“, а по-скоро на датчаните, които са с погрешното впечатление, че щом са спасили толкова много евреи през Втората световна война, израелците са им благодарни и могат да се доверят изцяло на „Мосад“.
Например служителите на „Мосад“ — „марат“ — са добре дошли на всички заседания на ДСГБ, когато става въпрос за арабски или палестински новини — доста необичайно положение за едно чуждестранно разузнаване. Маратът обикновено владее арабски и разбира съобщенията, но все пак изпраща записите в Израел за превод (всичко минава през свръзката с кодовото име „Омбре“ в центъра на „Мосад“ в Копенхаген). Не винаги цялата информация се дава на Дания, но преводите, често значително редактирани, се връщат. Обаче оригиналните записи остават за „Мосад“.